БУДИЛНИКЪТ!

Талантлив човек е бил, този който е създал джиесема. Без проблеми днес можем да се свързваме навсякъде, по-всяко време с хора от всички краища на страната ни, дори и в чужбина. Хем удобно, хем модерно във века на технологиите в който живеем. Притежател съм на такъв вид  джиесем, с който освен, че провеждам нужните ми разговори, ползвам сутрин за будилник. Точно в шест нула- нула, се включва упорит женски глас, който съвсем любезно ме подканя, че е време за ставане. Това хубаво! Да ама, кой вечер, ще напомни на моето тяло, че е изморено и е време за сън? Никой! Унесен в интернет или в поредната сапунена серия с която изобилстват каналите на телевизора, човек забравя да опъне изморените си крака на време. Затова и рано сутрин, често се получават аномалии. Не ми се става изобщо! Все ми се спи и се чувствам изморен. През пет минути монотонния дамски глас, упорит опитва да ме вдигне, за работа. Кой ли го чува!? Затова посредством стар приятел, компютърен гений записах на джиесема  прелъстителен глас, който вечер ми напомня, че е време за лягане. Но, пак не сгодих! Точно в 22 часа вечер джиесема се включва и почва да ме ухажва с гальовен, приканващ  глас. Лягай, та лягай! Да, ама не! Как да си легна, когато по-това време започва шампионска лига по-футбол. Ще изпусна интересния мач! Но монотонно повтарящия сластен глас на млада дама, успява някак си най-после да свърши работата си и да ме приспи. Нагласен телевизора сам гасне. Все пак техниката днес е голямо предимство. Никой не може да го отрече. И ето,  точно в шест сутринта, другият упорит женски глас съвсем нахално, отново се опитва да ме вдигне. Кошмарът се повтаря. Ставай, та ставай! Обаче, толкоз много снощи се бях заплеснал в телевизионната програма, че изобщо ми беше изхвръкнало от ума, че днес е неделя. Време за почивка и никакво ставане! Но, съвсем нахален джиесема успява да ме вдигне. Ококорен, псувайки скачам от леглото и отивам в кухнята за сутрешното си кафе. Докато отпивах на малки глътки от чашата, ненадейно си спомних, кой ме е вдигал от сън в миналото. Стария механичен будилник! Къде си скъпи приятелю!? Замина, като всичко друго остаряло в къщата за скрап. А не беше дори ръждясал!  Предадох те не за друго а защото, вече ги няма старите майстори, които се грижеха за теб. Всяка година редовно, те преглеждаха и смазваха с фино масло механичните ти части!  Старият мил будилник! Сутрин ме будеше за училище! Благодарение на неговите усилия успях да завърша без нито едно отсъствие! Унесен в спомени се върнах внезапно с мисъл в бъдещето. Днес какво? С тези вечерни забавления, компютър и телевизия човек забравя, че сутрин е на работа и се успива. Днес така, утре пак и  току виж ни уволнили от работа. Преди какво? Една програма, един филм и най-късно в 11 часа човек се успокояваше и лягаше. Днес от нощното постоянно телевизионно бдение, вече торбички се появиха под-очите ми. Колегите безпощадни в своята оценка ми викат, че съм станал пияница. Да ама не! Не пия, друго освен бира. Хем полезно за бъбреците, хем приспиващо! Но знае се, колегите не вярват. В днешно време никой на никого не вярва! Постоянно мислим, че ще ни излъжат. Като слушаме в страната ни, негативни новини, за телефонни измами, как да не повярваме. „Всичко е лъжовно на този свят” –повтаряше в моите уши майка ми докато беше жива. Да ама нахалният джиесем не е. Съвсем истински, той нагло сутрин ме вдига за работа.Волно, неволно ставам и бягам.Ако не работя, няма да има и какво да ям. Спомням си, че на стария будилник бе нужно едно леко протягане и натискане за да спре звъна в събудените ми вече уши. Джиесема в просъницата, обикновено не се улучва. Натискайки грешният бутон спира за малко, а после поемайки отново неуморен дъх, упорито приканва с глас, който не пропуска да ядоса притежателят му вдигайки го най-после. Затова в крайна сметка стигнах до заключение - понякога макар и безвъзвратно остаряла техниката е била по-мила и благосклонна към нас хората отколкото днес във стреса с компютри,джиесеми и не на последно място телевизори. Често,си спомням с умиление за стария будилник, благодарение на който успях да се изуча. Никога не ще го забравя! Една мисъл не ми дава покой, че го предадох, него верния приятел, стария мил будилник за скрап. Не можах дори и един хляб да купя с жълтите стотинки които взех.   Будилника все пак успя да остане, единствено в моя спомен като безценна реликва, която неразумно изгубих завинаги!

В.СОФИН