събота, 14 декември 2013 г.

Мрънкалото!



В живота има хора, които постоянно се оплакват от положението, което заемат в обществото. Вечно недоволни, мрънкат, че винаги те вършат всичко!. Не са  имали никакво време да  си починат на  работното място. Затова щом ви видят, почват да тормозят ушите ви с поредното оплакване, което няма край. Това същество, което сте дошли да смените на работното място и  го изпратите на заслужена почивка, почва да ви тормози с цел да облекчи собственото си състояние. Слушайки го с волско търпение, вие се питате, дали случайно не прави същото у дома със съпругата си.  Навярно мрънка и пръхти, че чорбата е прекалено гореща и трябва да я духа за да не изгори недоволният си език, или пък реве, че е прекалено студена, а него точно тогава го боли гърлото.  Прибирайки се след работа, установява, че малкият му син е направил поредната беля. Почуквайки го с юмрук по-непослушната  глава, той избухва в ругатни: „Не виждаш ли синко, колко съм изморен! Много работих, за да имаш какво да ядеш! А сега вместо да почивам, трябва да се занимавам с твоята пакост!”След това неизвестно как, намира сили да отиде на ресторант със брачната си половинка. Там продължава да мърмори, че видите ли, ако той е сервитьорът, много по бързо, ще ви обслужи, и няма да чака за бакшиш, правейки се на много работен. Когато на следващия ден успял да вземе билети за футболен мач, започва да крещи обиди срещу футболистите. Според него, те били мърди и не заслужавали заплатите си. Ако той е като тях щял да се раздаде на терена изцяло. Не стига това, но този индивид нарекъл се ваш колега, без причина ви топи пред шефа, като се опитва да извади на показ, всички ваши ризи, коя от коя по-кирливи. С език нетърпящ, възражение казва, че всички колеги били мързеливи. Единствен той, бил на мястото си и вършел цялата работа. Без вещата му помощ, всичко щяло да бъде загубено. И това мрънкало, толкова се унася в сладки лъжливи приказки, че забравя защо изобщо се е родил. Минава мисъл в главата му, че ако не се е бил родил, нямало да бъде виновен. А сега какво? Не стига, че върши цялата работа, с двете си измъчени ръце, а отгоре на това все му казват, че е виновен. Ей така за нищо! Защо  пък, все  той трябва да бъде изкупителната жертва. Задава този въпрос на вас, понеже все пак сте му колега. Той плакалникът, който се именува ваш приятел и другар. Накрая  вие самите стигате до собствено изградено мнение, че колегата ви не е виновен. Времето е виновно! То е което тормози всеки от нас с прекалено много стрес, който скапва душите и превръща хората в егоисти. Времето благосклонно позволява на някои хора да градят кариера с егоизъм. Когато се наложи  да ви смени на работното място, ви задава според него неудобни въпроси, които звучат ето така: „Какво сте правил днес?” На което вие отговаряте с иронична усмивка, че цял ден сте чакали с нетърпение, да благоволи да дойде и ви смени за почивка.. Казвате му, че от толкова стоене, краката ви са омекнали. Станали са, като гума и пружинират от умора. Виждайки неизменната ваша усмивка, колегата ви казва, че това изобщо не е смешно. На което, вие още повече прихвате в смях. Слушайки постоянния хленч на колегата, вие неизменно прихващате същата „болест”. У дома, „ревете” пред съпругата, че никой не ви разбира. Че се „трепете” от сутрин до вечер и никой не ви е благодарен. Казвате, че сега сте много изморен и ще си легнете за почивка. Но съпругата разчела вашите действия, ви праща веднага с велосипеда до бензиностанцията за да напълните празната газова бутилка за котлона. Съобщава ви съвсем безцеремонно, че ако не тръгнете веднага, ще ядете на обяд, твърд хляб и чубрика. И понеже знаете, че с жена трудно се спори, забравяте мрънкането си и бързо заминавате към бензиностанцията за газ. По-пътя псувате съдбата си. Ругаете този живот в който нямате почивка, а има само работа. И понеже, вече сте усвоили от колегите мрънкането, почвате да завиждате на един близък приятел, който съвсем наскоро е напуснал грешния свят. Неусетно устата ви без подкана отронва репликата:
-Лежи си спокоен мързеливецът! А пък аз нещастника се трепя всеки божи ден! Все на работа! И това ако е справедливост!?

В.СОФИН

Няма коментари:

Публикуване на коментар