събота, 7 декември 2013 г.

Раздавачът на гола надежда!



Днес когато се опитваме да градим демокрация, много лесно се раздават надежди. Повечето от тях обаче остават неосъществени.
Един мъж, който не издържал на напрежението от ситуацията в страната ни, решил да изиграе ролята на раздавач. Целта на занятието му била, поне за малко да развесели омърлушените българи, които всекидневно срещал От постоянния натрупан стрес те ходели, като истински лунатици без да усещат какво става около тях. Започнал да изхвърля на пътя от ненужните според него жълти една, две стотинки, които отдавна били изгубили покупателната си стойност. Учудил се обаче, като видял, че никой не се навежда да ги събира. След като не успял да намери мераклии, които да сведат гръб за дребните стотинки решил, че по-подходящо е да опита с една нова петолевка, която скрито шумоляла нетърпелива в джоба на раздавача на надежда. Вързал банкнотата с конец и успешно го прикрил. Самият той се покрил зад един ъгъл на сграда от улицата и зачакал да види какво ще стане. Скоро на пътя се появил един, не добре облечен възрастен човек на когото просто личало, че е напълно отчаян. Видял новата не измачкана, не влязла още в употреба петолевка и спрял. Разтъркал очите си за да се убеди че не сънува. Не! На улицата лежала скромно разгънатата петолевка и приканвала нуждаещия минувач да се възползува от неочакваното предложение! Тъкмо се навел с усмивка на уста, с изпотени от напрежение ръце, да прибере ценното според него откритие, когато скритият раздавач на надежда, безцеремонно дръпнал конеца с петте лева към себе си. Изненадан и ядосан едновременно, минувачът опитал отново да прибере непослушната, бягаща банкнота. Уви! Не успял да я догони, защото от ъгъла внезапно изникнал с усмивка на уста, раздавачът на надежда. Слисан от това минувачът разтворил уста и казал:
-Ама какво е това?
-По- добре ли се чувствате сега господине? –попитал раздавачът вместо да отвърне на въпроса на минувача.
-Защо лъжеш хората бе!? Не те ли е срам!?- проплакал излъганият човек.
-Не не ви лъжа господине! Аз съм човекът който раздава надежда на отчаяни хора като вас.
-Каква надежда!? Празна надежда! Не ми оставихте никакъв шанс да прибера петолевката. И на това ако му викате надежда!?
-Това господине, е от същата онази лъжлива надежда, която избраните наши народни представители раздават на обществото ни.  Карайки се по-между си те забравят, че отвън ги чакат хиляди нещастни хора: без работа, без пари, без бъдеще! Настървени партии се зъбят, една срещу друга, не виждат а и явно не ги интересува отчаяното положение на народа, но усещат нужда от постоянния конфликт по-между си, за повдигане на личен адреналин . А уж са избрани да ни управляват справедливо!? Обещават, дават надежда, че всичко ще тръгне по.мед и масло, но после твърдят, че пари няма, работа също. „Малко ли е че, раздаваме надежда! Какво искате повече?” –недоумяват депутатите и се чудят защо, всеки ден пред парламента има недоволни, на които просто е омръзнало, да се хранят само с  гола надежда. Все пак, признайте господине, че успях поне за кратък миг да ви вдъхна мъничко кураж. Виждайки петте лева вие се зарадвахте! Надеждата сгря замръзналата във вените ви кръв. Сърцето и пулса ви, радостно забиха!Бяхте наистина щастлив! Докато пък горе, както знаете също раздават надежда, но дори и ушите ви да са я чули, не се радвате предварително, защото не я виждате, а и не може даже да я помиришете.
При мен, парите, боднаха очите ви! Почти усетихте миризмата на неизползваната още в оборот банкнота.  А, народните ни представители, трудно могат да се похвалят с такъв успех като мен.
-Това не е ли жестоко! Да раздавате празни надежди на хората!
-Прав сте! Жестоко е! Но живеем в жесток свят! Със странни схващания за живота! Но, вие не унивайте, все пак банкнотата от пет лева е ваша. Заслужихте я с това ,че ме изслушахте. Други направо ми налитаха на бой. И с право! Та, кой съм аз!? Един нищо и никакъв раздавач на гола, но все пак сгряваща надежда!
В.СОФИН    

Няма коментари:

Публикуване на коментар