Дрънкалото

На света има хора, които са притежатели на така добре познатият ни клюкарски език. Не спиращи се пред нищо, те успешно клеветят всеки попаднал пред очите им нещастник.  Опитният добре обигран клюкар, ще ви замае с многобройни любопитни новини, които ще смутят вашето спокойствие. Повечето от тях разбира се са особено пикантни. Например клюкарят, ще сподели с вас, че съседът ви си има любовница, за която вие разбира се изобщо не подозирате; ще оклевети друг ваш познат, като го изкара лъжец и интригант; ще научите дори кой от близките съседи на улицата се е споминал. Даже, ще смути душевното ви равновесие с прогнозата, кой ще бъде следващия, който ще напусне грешният ни свят. И така сладко ще ви омае с приказки, коя вярна, коя измислена, че докато се усетите и осъзнаете какво всъщност вие правите, езикът ви издайнически, ще почне неизбежно да „снася” информация на клюкаря. Той ще разбере от вас: Дали се разбирате със съпругата си? Колко пари печелите на месец? Ще ходите ли на почивка? Дори имате ли си, щом сте заможен любовница, която да топли вечер поостарялото ви тяло? Нова кола ще взимате ли? Изобщо все разобличаващи ваша милост въпроси, на които естествено не сте длъжни да отговаряте.  Все пак не издържайки на ласкателствата на клюкаря вие естествено ще се похвалите, зарадван, че има кой да ви чуе и дори разбере. По-късно обаче, ще усетите на собствен гръб, как отровата е проникнала успешно и във вашия доскоро защитен дом. Клюкарят ще разкаже,с цел да ви омаскари на съседа, че не го обичате. Мразите дори да го видите в двора си, че му завиждате на всичко което е успял да постигне, защото естествено бил повече пробивен в бизнеса от вас. Изобщо така, ще успее да ви орезили, че чак както се казва, ще разгони цялата ваша фамилия. И когато срещнете отново съседа, ще се чудите защо не отвръща на поздрава ви, а обръща намръщен глава. Ако все пак, от отровно изречените  думи на клюкаря, нещо неизбежно се сбъдне, той ще започне да се хвали, изричайки пред други: „Вие не ми вярвахте! Но ето, че убедително неизбежното лъсна!”И когато на края истината дойде поканена, неизбежно в ушите ви, ще се чудите, задавайки на себе си въпрос: „Какъв човек е клюкаря?”Внезапно ще ви осени идеята, че той, не е нищо друго освен хитро, изпечен интригант и дрънкало.” Защо все, пак съществуват такива хора”- ще премине като мълния мисъл в главата ви. Ще ви стане ясно, че всичко това се крепи на завистта. А щом я има, животът ще бъде смущаван неизбежно с клюката. Искаме или не! Трябва да извървим дълъг път, за да открием отново в себе си, онези чувства за които сме забравили: любов, топлина и съпричастност. Преборвайки се с негативизма натрупан в нас от трудното време в което живеем, вярвам, че някога все пак, ще успеем да стъпим на чистия, прав път, който уникалната природа на планетата земя е създала благородно за всички мислещи същества!

В.Софин