Едно време, когато вие драги ми поостарял читателю градяхте
социализъм и бяхте удостояван гальовно с наименованието другар, ходехте да
пазарувате в магазин наречен бакалия. Там ви посрещаше с доволна усмивка
продавач, който мушнал зад ухото си обикновен молив изслушваше с търпение вашето
желание. Отрязваше от питата с кашкавал, сирене или салам и с вещата помощ на
неразделния свой другар кантара ви
обясняваше, грамажа. После на празен хартиен
плик в който обикновено се мереше захар, брашно или грис, вписваше цената.
Когато вие като клиент приключехте с покупките си, продавачът сваляше молива от
ухото си и започваше едно смятане от което на вас като купувач ви се завиваше
свят. Щом чуехте колко дължите, бъркахте в портмонето и вадехте пари от
придобитата с труд социалистическа валута. Преди да платите обаче ви обземаше
предчувствие, че продавачът е надписал сметката. Започвахте да недоволствате и
мърморехте, като отново притискахте човека напълнил пазарската ви чанта. Облян
в пот продавачът плюнчеше химически
молив и пак започваше да смята. Вие през това време мислено се питахте, дали
нарочно не искаха да ви оскубят в бакалията. Струваше ви се, че
е така защото знаехте още тогава, че притежавате
хрисимо спокойно лице. След като ви
уверяха, че сметката е точна, вие вместо да платите отново започвахте спора,
сигурен че продавачът е сгрешил. Намръщен и кисел за трети пореден път, човекът
срещу вас почваше да пресмята ругаейки ви мислено. Продавачът се чудеше от коя
дупка, насекомо като вас е изпълзяло и безскрупулно тормозеше с глупости негова
милост. Отзад зад вас успешно се събираше огромна опашка, която със сигурност се
изнервяше. Тя чакаше търпеливо да закупи от тогавашните току що донесени кренвирши, които всеки знаеше свършваха
бързо. А дали ще докарат скоро от дефицитната стока никой не знаеше. Срещу вас
купувача започваха да се сипят реплики
като: „Хайде бе другарю, докога ще чакаме!? Срам нямате ли! Защо задържате
опашката?” –и други такива благопожелания, от които на вас тогава, ставаше неудобно. Продавачът обаче,беше успял
пак да сметне за трети път сметката и ви уведомяваше, че е сгрешил точно с
петдесет стотинки. Вие обаче засрамен, не дочаквахте рестото, а се изсулвахте отвън
бързо, като плъх напускащ потъващ кораб. Бяхте споделян от недоволните очи и мрънкането на опашката, които ако можеха
тогава щяха да ви удушат именно точно в този момент. Най-после целият плувнал в
пот, излизахте на улицата. Мислехте си за изгубените петдесет стотинки, които
щяхте да дадете сутринта на детето си за закуска и проклинахте неопитния
продавач. Обещавахте си кракът, вашия скъпоценен крак никога да не влиза повече
в тази бакалия. След туй подтикнат от
гняв изпускахте на глас следната реплика:
-Мошеник с мошениците! А ми вика другарю! Какъв другар съм
му аз, като гледа да ме оскубе! Аз, да не съм вчерашен! Пък и опашката с него!
По скоро заради кренвиршите мрънкаха! Дефицитна стока са какво да правиш!
След тези изпуснати
думи на глас, вие недоволният социалистически елемент се оттегляхте в жилището
си, където от два часа ви чакаше вашата изнервена жена. Тя тогава сигурно си мислеше, че сте се отклонили от маршрута си.
От бакалията сте отскочили до близката кръчма с наименование „Персо” с цел
да злоупотребите с алкохол. С него често давехте мъката си от
неразбирателството на околните, които съвместно с вас тогава, се опитваха да градят социализъм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар