Незаспиващ, неуморен, нагъл дъжд!

Себе си разбирам. На работа съм нощна смяна. Длъжен съм да будувам и пазя! Обаче през цялата нощ неуморен нагъл дъжд сипе в безспир водни капки около мен. Питам се учуден, защо ли не спи!? Сигурно мисля си, мокрият гад явно е успял през деня  да дремне.Сега едвам измъкна сухи крака от кабинката, оставяйки калорифера в компанията на малкото вечно мърморещо и недоволно радио, когато дъждът нагло пръска капките с вода право във врата ми. Не му стига това, но усмихнат подло влиза и в ушите, стича се по-челото, пъха се и замъглява очилата. След няколко направени  отвън смели крачки, сухите ми обувки, стават мокри и с оплакващ, пльокащ звук започват да натякват на ушите, че трябва да бъда разумен и да ги прибера на топло. При самотния калорифер, който вътре в кабинката  чакайки ме, продължава отегчено да слуша коментарите на мрънкащото радио. Уви, трябва да довърша, обиколката влизаща в служебните ми задължения. Гледайки право в тъмното небе, виждам, че дъждът е успял да приспи луната и звездите,  покривайки ги с невидими облаци, които гневливо сипят студени сълзи. Всичко спи, само той упорит не иска. Сигурно е решил да придружава през нощта, моя милост за компания.  Уж се пише за приятел, а не спира да тормози и мокри нещастното ми  вече премръзнало тяло. Чудя му се! Дали пък също като мен не е прекалил с кафето? И сега отворил сълзливи очи, реве та се къса. Хлипайки неудържимо дъждът не спира своя мощен поход. Сериозно почвам да се питам каква ли е неговата цел? Защо просто не спре и не отиде да си почива? Самият аз не го разбирам! Единствено виждам колко е щастлива тревата, която расте бързо освежена от многобройно стичащите се водни капки.  На неуморният прекалил с кафето дъжд освен моя милост, компания му правят и безброй голи охлюви, които са излезли на купон, съвместно с пияни червеи пълзящи във всевъзможни посоки. Тракайки зъби, проклинайки лошото време бързам да се приземя в кабинката на топло. Едва изсъхнал за малко, отново излизам навън сподирен от непреклонният дъжд който просто отказва да заспи. На сутринта  при пристигането на дневната смяна на работа, сълзливият отново успешно пъха ледените си мокри пръсти в сухия ми врат. Отвратен от това докосване бързам за спирката на автобуса. Едва стигнал там, дъждът неуморим и нагъл отново усмихнат ме настигна. Спасение няма! Отдъхвам си, чак когато най-после бягайки като подгонено съвсем уплашено пале успях да мушна ключ в бравата на къщата, където живея. Ругаейки негодника, който остана отвън да мокри, други нещастни особи тръгнали на работа с които да се подиграе, аз най-после щастливо лягам да спя, защото просто вече знам, отвън крака не ще подам!

В.СОФИН