СЪНИЩАТА

     Спането само по-себе си е хубаво! Да но, не и сънищата, които идват нощем неканени и бъркат в мислите ни. Вярно някои от тях са красиви и дори с еротичен елемент. Последните са мокри сънища. Лошото е, че преобладават негативните. Има защо. Все пак живеем в стрес, който всекидневно изцежда бавно силите ни.

   И ето Вие приятелю тъкмо сънувате невероятна дама, която прегръщате нежно и влюбено, когато бивате внезапно прекъснат. Не от реклама явила Ви се точно в тоя момент, а от стреса който изплува внезапно в мислите Ви. Виждате се над ревяща пенеща се река и достатъчно потрошен, при това и неимоверно висок мост, по-който трябва да преминете. Трябва да го направите, не защото Ви е приятно, а поради стечението на обстоятелствата, че вашата работа се намира на другия бряг.

    Тръгвате неуверен, уплашен. Долу под вас реката се пени, водите и ръмжат заплашително и дори пръските и скачат достатъчно висока за да погалят пребледнялото Ви лице. Опитвате се да внимавате, но изобщо не Ви се получава. Дълбокото под вас зове, иска тялото Ви, веднага и не преценил добре потрошените дъски на моста, падате главоломно и почвате да се давите. Внезапно съвсем изплашен, разтреперан успявате да изплувате от кошмара на съня. Цял сте мокър, като че ли наистина сте били в река. Всичко ви се струва истинско. Това ви плаши. Все пак разбирате, че всичко това е била една илюзия, която съня е предизвикал и обтегнал дори нервите ви. Не заспивате до сутринта.

  През деня, често мислите, как да се справите с нощните кошмари. Вечерта заспивате с надеждата, че тая нощ  пак слънчевата привлекателна дама, ще ви посети. Уви! Вместо нея на преден пост изкача отново разнебитения мост и ревящата долу ниско, сърдита река,  която иска да Ви грабне. Точно в тоя момент проумявате, че това е само сън. Не може да бъде истина. Казвате си това и намерили отнейде смело сили,  веднага скачате от моста право в пенещите се заканително  бързеи на дълбоката река. Опитвате се да плувате. Не Ви се получава и отново отваряте събуден очи. Проумявате донякъде, че сте успял макар и за малко да се противопоставите на стреса който нощем Ви тормози. Прекъснали сте плашещата връзка.

  Когато на следващата нощ вместо  ревящата река се появява черна змия, която Ви налита и не можете да избегнете, отново плувате в мокра пот и се събуждате чувствайки се ухапан и достатъчно уплашен, виждате как крайниците Ви треперят неудържимо.

  „Пустият му сън” –мислите си. „Защо му е нужно да ме мъчи?”

  Търсите спасение при психолог, който Ви съветва да си намерите работа през нощта. Когато се трудите тогава, през деня сте толкова изтощен, че нямате сили за сънуване. Изпадате в летаргия. Няма ви. Вярно в леглото сте си, но все пак липсвате. Къде ли?

 Никой не знае, дори Вие, защото сънуването, което чакате, особено хубавото, но и лошото така и не се осъществява повече.

В.СОФИН