неделя, 21 август 2016 г.

Измътени мисли



И най-великата империя се разпада, когато животът на императора изгасне!
Събраното богатство почти винаги се разпада, когато попадне в неподходящи наследници!
И най-хубавото време се разваля, когато е изложено на терор от майката Природа, която връхлита върху него с вятър, дъжд и черни, неприветливи облаци.
Най-добрият политик защитаващ интересите на обществото омеква, когато е заплашен.
Умът в обществото идва не защото то няма такъв, а защото е лъгано с обещания без покритие.
Най-светлите чувства тъмнеят, когато устата на любимия ни обвинява незаслужено.
Буйната, невъздържана любов изгасва, когато отминат годините на свежестта и.
Завистта е привилегия на хора с неосъществени мечти, които пристъпват плахо в живота.
Омразата е сигурен признак за плосък ум, който не вижда по-далеч от себе си.
Лицемерната усмивка  подсказва, колко много ни завиждат за осъществените и реализирани с ум мечти!
Колкото и да набивате в нечии глави, че живота е кратък миг на пребиваване за всеки от нас, хората не ще престанат да злословят срещу вас.
Честния човек не би заел чуждо място, ако не му е предложено.
Човек не би паднал духом, докато силата на мисълта ме крепи прав!
Дори и оня който заслужава, не трябва да бива обиждан. Не от страх, нито от презрение бихме сторили това, а от мисълта, че утре може би и ние ще сгрешим.
Когато напълниш ръце с формите и, когато почувстваш ароматния и дъх и усетиш нежният и слънчев облик, тогава ще успееш да чуеш трепетния ритъм на сърцето на майката Земя, която те обича, защото те е родила, неразумни човече!
Когато мътим мисли срещу някого, измътваме само, собствената си прикрита злоба!
В.СОФИН

Няма коментари:

Публикуване на коментар