Дъхът на море угасва.
Идва листопадна есента.
Ужасено лятото, не властва!
Заглъхна птича песента!
Слънцето унило се показва.
Мързелив, протяга се денят.
Скрила в тъмната си пазва -
нощта искри при звездопад.
Немирно вятърът танцува.
Играе с капките при дъжд.
Любопитен комините целува -
силен, непокорен, всемогъщ!
Отпочинал школският звънец
пак, децата ще разбужда.
Като пръв върховен жрец
готов е, винаги при
нужда!
В.
Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар