Животът труден нека ме убива!
Трънлив е пътят знам.
Колкото и днес да му
отива,
без битка, няма да се дам!
Сън блажен често ме обхваща,
когато вечер съм пиян.
Старо вино все ме праща
в светъл рай на топло сврян!
Светът прекрасен още ме опива!
Облаците бели,дъждът студен!
Сърцето вечно, днес се свива
под ударите на идващия ден!
Мисълта трепти у мене жива,
уловена от слънчевия
плам!
Макар на времето да му отива
без битка, няма да се дам!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар