сряда, 12 октомври 2016 г.

Без битка няма да се дам!



Животът труден нека ме убива!
Трънлив е пътят знам.
Колкото и днес да му отива,
без битка, няма да се дам!

Сън блажен често ме обхваща,
когато вечер съм пиян.
Старо вино все ме праща
в светъл рай на топло сврян!

Светът прекрасен още ме опива!
Облаците бели,дъждът студен!
Сърцето вечно, днес се свива
под ударите на идващия ден!

Мисълта трепти у мене жива,
уловена от  слънчевия плам!
Макар на времето да му отива
без битка, няма да се дам!
В.СОФИН 

Няма коментари:

Публикуване на коментар