ИЗБОРНОТО ЗЛО!

       То да бяха година, две... Дори десет! Цели станаха, двадесет и шест!

  „ Гласувайте!”-твърдяха политолози считайки, че всичко ще цъфне в държавата ни.

„За кого?” –питахме ние неориентирани, докато маскарите се ориентираха.

Така се почна!

Давах ВОТ с надежда. Пусках бюлетина за най-малкото предпочитано от хората зло. Да но винаги на ход изпъкваше голямото. На всеки следващ избор, все едно и също. „Бре и да му се не види! АЗ  ли само така мислех!?” Чудех се и пусках тото. Редовно всяка седмица избирах числата, правех комбинации, но печалбата винаги потъваше, а и днес потъва в по дълбоките джобове. Моите за съжаление се оказаха и се оказват все плитки. В тях успявах, и днес успявам да скатая единствено дребните стотинки, останали при покупката за хляб.

   Тогава ми просветна. Изборът бил като тотото. Ако улучиш, ще спечелиш! Да но като вече двадесет и шест години все нищо или само тройки, разколебан реших да не гласувам. Нямаше смисъл, макар и да има все още патриотично чувство в мене. Да но без да ме питат, депутатите в народното събрание решиха друго. Направиха ВОТА задължителен. Ха не съм пуснал глас, ха съм го загубил и за в бъдеще.

  Разярен донякъде, донякъде и примирен, почти опечален, отидох до урните. През цялото време бях зает с мисълта, кого да избера. Кой ли е най-малкото зло.? Кой ли, по-дяволите ще стане президент?

  Влязох умислен в кабинката и вперих невярващ поглед в бюлетината с кандидатите.

-Я виж! –тихо изсумтях впечатлен, хванал вързаната здраво химикалка за да не избяга в нечий,  празен джоб.

-Мунчо се е кандидатирал! Гунчо за да не бъде по-назад и той! Надка и тя милата...! А виж, успяла е и Радка! Просто да и се чудиш на последната... какво ли дири тука?

Докато се двоумях вътре в кабинката облян от изборна пот, отвън прозвучаха недоволни гласове.

-Хайде бе, гражданино...! Какво се мотаете вътре? Не чистите боб!

Тогава, изведнъж ми просветна в рими:

„То да беше само боб,

не бих се чувствал нечий роб!

В препълнена торба със зоб, /ЗЛОБ/

принуден, търся правилния „СГЛОБ”!”

Нейсе! ЕВРИКА! Задрасках всички кандидати и вписах вътре името на учителя по-български и литература, който в града ни правеше, а и днес върши най-благото, като обучава в разум малките още  неориентирани, зелени главички. Направих го с една цел, да дам бъдеще за милата ни, опоскана до шушка държава.

 За съжаление се оказа, че напразно съм пуснал ВОТА си. Така ми казаха всички с които споделих честно без да крия за кого съм гласувал. Но това са те другите... неориентираните все още!  Аз знам, че това си беше най-правилния избор и най-малкото зло за държавата в която все пак не съм зеленчук, който всеки може да отбере. Вярно може и да ме стъпчат, но не и откъснат от мислите, които идват в обрулената ми от времето и събитията глава.

В. СОФИН