На нова година!

    На живо от мястото на събитието. Нова година. Центъра, София. Множеството облечено пъстро или подходящо с дебели дрехи в студа, скача и се радва неистово. Някои намират сили сред тълпата и танцуват. Други плачат обзети от радост. Трети ревът облекчено, че старата година си е отишла безвъзвратно. Чува се трудно хълцането им сред българското дунавско хоро, което звучи и кара по смелите да се хванат за ръце и да играят. Люшкайки се. Някои от по-колоритните личности успяват да посрещат новата година с  артистично пренебрежение, като бъркане в носа, с цел търсене на съкровища, или пък доказване на ценности , които им липсват пред едно общество, което все още търси мястото си в Европа и света.

   Навсякъде от високо се усмихват скрито камери. Те ловят безпогрешно всички усмивки сред тълпата. Снимки от високо, ниско... Ето дори граждани повръщат колективно поетия алкохол, който до скоро разпалваше чувствата им на площада.  Дрогирани хълцат правейки маймунски физиономии. Някои се хилят безпомощно. Други плачат. Прегръщат се влюбени. Звукът от целувките не се чува, но се усеща от радостта на осмелилите се да покажат любовта си там пред всички сред тълпата.

  В странична глуха уличка Хасан пикае срещу вятъра и се чуди, защо ли му се получава!?

А някъде там в тъмното на края на града, прозира далечен огън, който трови със смрадливия си дъх двама клошари, които топят откраднати жици. Те се радват на топлината му и разбира се на мизерните стотинки, които ще ги спасят от глад в първия зимен ден от новата година, когато предадат ценната суровина за скрап.

 Гълъбите притихнали, все още не спящи, скрити някъде горе от високо с почуда зяпат в развихрилата се танцуваща тълпа от хора мислещи се, че късметът им предстои да бъде уловен. Изоставени кучета, бездомни котки... Всичко е потънало там някъде скрито от тъмните дворове в големия град, където изоставени стари къщи, тихо скимтят за справедливост, която няма да получат...

 Очите на самотните не се виждат... Те се усещат. Припламват на тласъци. Играят.... търсят се сърцата ни, които са поизстинали от всекидневния стрес. Всеки сам, поставен пред неизбежното оцеляване...

   Сърцата на влюбените, също се търсят. Всичко за всички, с една цел. Вяра, надежда, любов!

  Фойерверките над града осветяват допълнително гримасите от лицата на хората събрани на площада. Еуфория! Задушаващ дим...! Далечни звезди...!

    Разноцветни хора разни.

    Едни ги нещо дразни!

Усмихват се скрито безобразни.

А живота явно блазни....

Някои.... днес безскрупулно мазни!

Нова година! Нов късмет! И с една по-стари, но с мисъл за щастие напред!

В.СОФИН