понеделник, 23 януари 2017 г.

За любов пищях!


Искрен за любов пищях.

Ревеше в мен душата.

По-трънливи пътища вървях,

разраних до кръв и колената.



Когато необвързан бях,

търсех милост при звездите.

Влюбен в луната осъзнах,

колко близко са мечтите!



Опитах да не бъда плах!

Изритах смел съдбата.

Неочаквано изцяло проумях

как милва с обич ме зората.



В очи изящни, впечатлен се взрях.

Усетих мили, сгряващи сълзите.

Отвързано ме плисна, женски смях.

Почувствах на Купидон стрелите!



Искрен често за любов пищях.

Кънтеше буйно в мен сърцето.

Влюбен неусетно проумях -

заедно, целува ни морето!
В.СОФИН   

Няма коментари:

Публикуване на коментар