Сънувам!!!

    Спя! Сънувам. Пред мен се ширнали макови полета. Цъфти люляк омърлушен. Лалетата плачат, обезводни. Навсякъде родила се суша! Другаде, наводнения. Кошмар!

Гледам! Портретът изпъчил гърди. На него "Тато" усмихнат! Щастлив съм! Утре е първи май!

Да! Ама не! Някой трябва да носи портрета. Уви! Пак съм аз!

  Страх ме е не от друго, а от глобата при която, ще олекне почти празен, джобът ми... Моят изтъркан от пране джоб!

Какво да правя? Как да се усмихна? Как да продължа нататък?

  Към празните от смисъл полета!!!  Към дъждовете киселинни! Към мисълта, само за война и пари! Как?

Нямам избор! Или пък имам! Знае ли човек?

           Полудял ли е светът или не? Тази мисъл не само в ден идва, не само нощем, не и в съня, а винаги, когато се почувстваме обичани и необходими!

  Вече съм буден! Прекалено буден! Зяпам се отстрани, учуден! Първи май ли е, или краят ни, безумен!!!

    Май някой движи перото ми, приятели?! Не не съм аз! Помислете кой мърда с ум историята и гласи нещата от живота, който днес идва с неохота?!

В.Софин