Петльови очи!

                                                                        

    -Срещнах едно момиче!... Опитах се да го впечатля. Не успях въпреки, че му подарих красиви в бяло обеци.

Бях отсвирен!

Почуках в други момичешки очи. Сини като „Окото“, от седемте рилски езера.

Погледна ме с усмивка. Прие подаръка естествено... Красиви обеци в бяло!

И нищо!

Е поне бях отсвирен!

Все пак знаех, че три е за късмет... Срещнах отново интересно момиче.

Не издържах... Пак подарих.... Познайте какво?

Да! Красиви, изящни, малки обеци в бяло!

И този път бях...! Е не отсвирен, а с поникнала надежда. Малка бе, но успя да укрепне и се превърна в любов. Любов, която остана с мен.

   Защо ли?

Все още се чудя днес! Със сигурност зная едно.... Обеците не са причината. То ако бяха те, още първото забелязано от моите впечатлени петльови очи, целеустремено „Пиле“, щеше да клъвне!...

В.Софин