Извън контрол

      Нещата в една Територия често излизаха извън контрол Всеки раздаваше лично правосъдие. Всеки посягаше... Биеше! Убиваше без скрупули!

Опитните експерти вдигаха  рамене в недоумение, безпомощно. Полицаите арестуваха хора, които биваха принудени да си признаят и не извършеното. Ако не го стореха доброволно, и не подпишеха протоколите, се правеха постановки. При особено тежки убийства без разрешение често пъти  експертите се натъкваха на улики. Но те бяха скалъпени умело. Важното на Територията беше, че нещата се движеха.

Естествено беше и осъдените несправедливо да мразят изградената система. След излизане от затворите обидени те, ставаха наистина престъпници.

Всичко се въртеше в един омагьосан кръг, удобен за някого и неудобен за обикновения човек, търсещ спасение само в Господа.

  До онзи момент, когато на някого му хрумна, че очите са тези чувствителни елементи, които запечатват последните мигове на жертвите.

  След не прекъснати опити, експерименти, учен с прякор „Лудият“, /така му викаха, защото не се отказваше от търсенията си/ най-после намери разрешение.

   Нещата които до вчера бяха без контрол, влязоха в правилното си русло. Жертвите запечатваха като на филмова лента, убийците в последните мигове от живота си. Криминалистите виждаха извършителите и ги арестуваха. Нямаше спасение за никого. Така поне изглеждаше отначало.

Хубаво!

Всичко трая ден до пладне. Нещата отново ескалираха. Излязоха от спасителното русло и поеха встрани в най-тежките и кални коловози.

Станаха ежедневие, запечатаните на местопрестъплението сцени на безскрупулни убийства, ония последни снимки направени от очите на жертвите, да изчезват. Опитни измамници, подменяха снимките удобно за някой, който не жалеше пари, да остане анонимен.

Така  Територията решаваше съдбата на някои особено неудобни за системата хора. Изчезваха, журналисти, хора написали нещо истинско... Защото лъжата изкарала корени, бе на почит.

Без проблемното отстраняване на личности се правеше с изработени сръчно улики.

Обществото въздъхна и заспа отново...

Духовете видимо се успокоиха. Пачките с пари в нечии прекалено дълбоки джобове се утроиха...

Мечтата, че справедливостта някога ще възтържествува угасна. Угаснаха и очите на човека с прякор „Лудият“ , открил неща, които не трябваше да открива... Убит на улицата в гръб,

  За всяко свободно действие на хората, системата измисляше уникално противодействие. Не за друго, а защото, казват запознати, така бил устроен светът. Изход нямало! Спасение дебнело отвсякъде, но свобода няма и нямало да има. Защото ако имаше, нещата биха били наистина други... Но това е друга приказка, още неразказана, необмислена и най-важното е, най важното е, че е забранена!

В.Софин