понеделник, 22 октомври 2018 г.

Валят сълзи!


   Капят бавно сълзите...  Без шум се стичат! Мокрят!
Душата българска плува в тях, удавена...
Горчи! Устата пелин! Очите широко отворени...
Не виждат! Изход няма!
Плачат майките... Бащи проклинат! Политици лекомислено обиждат...
Сълзите текат безспирно...
Боклуците превземат ТЕРИТОРИЯ!
Клошари с избодени души, търсят, коричка хляб! Контейнерът смърди и той обиден...
Просят гладните! Безработните се молят!
Умират изоставени без помощ пенсионери...
Валят сълзите! Стичат се, събрани в ОКЕАН!
Няма глъч, липсва шум... Не се дочува даже, хлипане!
Разбити пътища! Изкормени мечти! Хора превърнати в уроди...
Усмихнати без мозък наркомани... Ликвидирана човечност!!!
Забравен толерантен език...
Капка една, единствена срам! Горчи!!! Изход няма!
И последният оцелял път е подгизнал от сълзи... Пързалка!!!
Душата българска мълчи... Кой ще пресуши, горчиви, всекидневните сълзи?
Животът наш без отговор, продължава, без свобода и обич...
Продължава да тежи!!!
В.Софин

Няма коментари:

Публикуване на коментар