неделя, 7 октомври 2018 г.

Сканиране!


            Изненадан се взирам... Виждам как разпада се покрай мен... светът! Не мога да проумея!? Как така? Защо? Все въпроси без отговори! Това, че я сканирам на време, не помага за решението ми. По скоро, то се чувства нещастно, подложено на неизбежен избор. На къде? Краката ме сърбят, но празен джобът ми съдран, плаче... Нима няма изход от тунела? Дали трябва да замина? Да остана, значи гибел. Какво тогава? Сканирането с поглед в парче хартия...! То ли трябваше да промени съдбата ми? Да ме изгони! Прокуди да се скитам далече в чужбина... А тук, оставях все пак едно – сърцето ми, което винаги щеше да бие сканирано само за нея... за Родината дала ми  живот, дала ми устрем и сега убила го...!
  В очите ми извират сълзи! Премрежен погледът ми се взира в документа, който подписва избора ми... Който ме пъди!
Взимаха ми всичко!
 Кредиторите, дойдоха рано тази сутрин... Запечатаха къщата, някога принадлежала на дядо ми, после на баща ми и до вчера на мен, нещастника осмелил се да погледне мечтите в лицето... Да промени съдбата!
 На улицата сканирах бъдещето си в чужбина, където без избор, днес отивам... Не за друго, а защото тука животът, най-милото бащиното, свърши!!!
В.Софин

Няма коментари:

Публикуване на коментар