вторник, 23 октомври 2018 г.

Усмихнати сълзи

      Сънувам представяне. Всички гледат в една точка. Озъртам се! Не проумявам! Щипя се. Не помага. Осенява ме идея. Май всички зяпат в мен... Явно точката съм аз?! Нима представянето е мое? Кога пък съм успял, да напиша книга?  При това някакви си, „Усмихнати сълзи“! То сълзи има, ама чак усмихнати?
Тревожен сън прекъсва сънят ми. Отварям очи! Гледам в джиесема, но усещам и погледи вкупом събрани в мен... Явно не сънувам! Все пак съм на представяне!
Не! На представление!
Намирам се в театър с милата. Постановката, която представят е: „Сълзи усмихнати“, а неудобните погледи естествено вперени, са неодобрение за хъркането, което се разнасяше мощно от мен по-време на излъчването на сцените от първото действие...
В.Софин 

Няма коментари:

Публикуване на коментар