С дядо Бък моето куче сме кандидат
пенсионери. Ние даже си мислим, че вече сме. Системата обаче бездушна с напълно
автоматизиран глас ни отрезвява с мисълта:
-Млади сте! Тепърва трябва да работите!
Хубаво! Много даже! Да ама, дядо Бък е на дванайсет по
седем. И според системата е прекалено млад. Моя милост работил в отровите и е едва
на петдесет и седем. Да ама системата е без компромисна. Трета глуха
категория... Чакай радост на шейсет и пет години.
Браво бе! Отлично! Как да не я обичаш системата. Навсякъде
увеличения. Цените скачат, скачат и годинките за пенсия.
Е, аз не се оплаквам. Все пак съм млад, нали. Жал ми е за
кучето пазач дядо Бък на дванайсет по седем... И колко ли прави това! Сигурно
осемдесет и четири годинки. Какво пък. Младок! Тепърва трябва да работи и се
раздава. Не е виновен той, че някой е закрил заводите в страната ни. Не е
виновен и, че повечето неща се приватизираха, скритом под масата. Не е виновен,
че партиите в България мислят повече за собственото си облагодетелстване,
отколкото за другите, които се борят просто само за хляба си...
Все пак оказва се, че дядо Бък има вина. Забравил бил, да
гласува в неделя. Старческа деменция. Хайде бе! Системата категорично заявява,
че всеки е младок щом не е стигнал и научил новият задължителен, програмиран, правителствен
урок!
Дърветата умират прави, хората на пътя... Може би, чоплят
семки!? Едва ли. Системата е без компромисна. Няма пари! Няма пенсия! Но има
увеличение на годинките... Да работим приятели! Държавата има нужда от нас. И
не само от нас. Тя има нужда от промяна. Има нужда от уважение, от закони
прилагани правилно за всички ни. Няма етноси! Има граждани на България. Има! Но
няма нужда от пенсионери. И защо? Отговорът е прост. Няма пари, няма икономика
и затова се забелязва липсата на живот у нас...
Все пак защо пък пенсионери!? Защото вече далавери е
запазена марка за милионери.
А ние с дядо Бък!? Е ще кретаме докато дишаме въздухът,
който отдавна е отровен.
И някой ден... някой ден ще избягаме, ще се спасим. Пенсия
няма да видим. Животът хубав също. Но може би ще усетим боровия дъх, на
дърветата, може би ще престанем и да плачем за пенсия. Може би...
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар