Нещата на кантар -"Историите на Гюро"

                                                

                                         Ако не е истина, не е и лъжа     

         На Гюро от село Ливадово му писнало да вижда усмихнатата физиономия на съседа Насо. Решил да го тормози, та дано го изсели, някъде надалече.

   За целта една лятна вечер, когато Насо поливал доматите в градината, Гюро след като се прокашлял за да го видят, казал:

-Насо, крушата в двора ти, ми пречи... Да я отсечеш!

-Хм! Според закона няма как да ти пречи, защото е остатъчно далече от оградата ти... Така, че не виждам какво толкова те притеснява?!

-Прост си! Не знаеш ли, че когато на есен духне вятъра всичките опадали листа, кацат в моя двор. После кой ще мете? Ти ли?

-А не, жена ти, Гюро. Нали и купи метла за тая работа?

-Хм! Тя си има друга работа. Да плете за зимата на Гюро чорапи. Така, че не може да ти уйдисва на простия акъл... Казах! Да я отсечеш, още утре за да не паднат листата на есен!

Заради добро съседските отношения Насо преглътнал обидите и отсякъл с болка на сърцето старата бащина круша, която имала доста плод и тази година. По сърдил се  известно време, но понеже бил с блага душа бързо му минало и започнал отново да поздравява:

-Добро утро, Гюро! –усмихнал се Насо, едно ранно утро на съседа, който се задавал по пътеката, а киселата му физиономия изглеждала така сякаш е вечерял отрова, а не препил ракията при кръчмаря Весо. Радостната физиономия на Насо го вбесила  и яростно отсякъл:

-Що си толкова весел бе, Насо? Да не си спечелил тройка от тотото?

-Не. Просто е хубав денят. Затова...

-Хубав би бил, ако я нямаше ухилената ти физиономия, която да ми скапе настроението още от зори... Да не съм те видял повече толкова, ухилен!

-Ама Гюро?!

-Нема Гюро! За тебе съм бай Георги. Доколкото помним по голем съм от теб, цел месец. Ясен ли бях или нещо не си разбрал, Насо?! Като гледам как се хилиш, виждаш ми се доста глупавичък...

Втрещял се Насо в изненада. Дори сменил цвета на лицето си като хамелеон. Успял да скрие и усмивката си. Но не се отказал от поздрава. Вечерта, когато Гюро се прибирал от работа му рекъл:

-Добър вечер бай Георги!

Гюро побеснял:

-Какъв Георги бе, говедо?! Кьорав ли си? Я съм Гюро от село Ливадово... Не ме ли позна?

-Ама ти, нали ми каза...?!

-Казах и какво от това. Сутрин съм кисел, защото съм недоспал и усмивката на лицето ти, ми пречи.

Я по- добре свърши някаква работа. Вземи изкорени тия цветя до оградата ми! Пречат...

-Лалетата ти пречат?

-Да ги махаш, защото съм алергичен!

-Ти и алергичен?!

-Казах да ги махаш, ако не ги оскубеш ти, ще пратя жената да ги изкорени...

-Ама как?

-Как? На крак и с много мерак, Насо!

Посърнал Насо, но извадил лалетата и ги посадил отзад зад къщата, където гюровият орлов поглед не можел да ги вижда.

 Добросъседските отношения изчезнали, но те и никога не са били за мирисане.

   Насо нали си е добра душа, пак поздравил една неделя на обед. Все пак било Великден и му се искало да влезе в единоборство с Гюро. Сигурен бил, че неговите сварени и необикновено красиво боядисани, сварени яйца ще надвият съседските.

-Гюро бе... –провикнал се през оградата Насо. -Честит ти, Великден! Какво ще кажеш да чукнем яйцата да видим, кое ще победи...

-Хм! Казал ли съм ти да не ми говориш през оградата? И моите яйца и да искаш не можеш строшиш, защото първо ще пукна главата ти...

-Ама, защо? – проплакал Насо.

Гюро погледна съседа яростно и му ревнал заповедно:

-Не помниш ли, лани, когато ти казах да се изселиш от Ливадово?

-А ма, Гюро!

-Нема Гюро! От утре да те нема!

-А къщата? Дворът и градинката ми? – проплакал Насо.

-Ти какво, ще продаваш ли или  ще ревеш за градинката си? –нападнал го ожесточено Гюро.

-На кого?

-Е ще те улесня... Купувам ти бараката и маломерното ти дворче и се махаш, някъде далече за да дишаш спокойно...

-А ма, Гюро?!

-Не бой се, подготвил съм всички документи. Подпиши и да те нема...

-А ма, къде да ходя! Нали съм от Ливадово?

-От утре не! Иди у съседите, в Долно Ливадово, щом толкова много ти харесва името...

Ядосал се Насо и грабнал брадвата. Отишъл до оградата, която била дървена и деляла двете къщи. Започнал да я сече.

-Стой бе! Какви ги вършиш? –уплашил се Гюро.

-Не видиш ли? Разширявам ти имението. Нали го искаш? Колкото по бързо махна оградата, толкова и ти по бързичко ще влезеш във владението си...

-Ама оградата струва пари?!

-Вече не!

Нищо не струва така много като добросъседските отношения Гюро. Щом ги няма,значи няма живот, а щом няма повече, защо пък да не ти секна главата...

-Ама Насо?!

-Нема Насо! Има господин Насо от днеска! Ясен ли съм?

-Да, да разбира се... Само остави брадвата! Остави я! Молим те, господин Насо! Молим!!!

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Дали така е било точно, не знам! Само подозирам, че нещата са станали на кантар. Взаимно дебнене, мърморене и мъки на търпение в бъдещето! 

В.Софин