ИНТИМНО

         Стоеше отстрани в падащата нощ. Звездите се усмихваха насреща му. Луната любопитна показваше пълният си блясък сякаш разбираше какво става.

  Въпреки красотата на залязващия ден Никола не знаеше, защо именно него бяха избрали за да обяснят чувствата си. Беше длъжен да слуша, но не и да се меси в разговора. А, той разбира се, беше интересен. При това много.

Никола чу за малинови устни, чаровни очи, усмивка, която сваля луната...

Разбра за дългата разкошна коса на момичето и мустаците на момчето, които бодяха при целуване...

Хареса му смехът на двамата. Мъжкият допълваше женския и го караше да пее от щастие...

Любов ли беше това? Или представление изнесено с талант от двамата?

  Отстрани в красивата нощ цветовете преливаха. Зеленото, сменяше жълтото, червеното, синьото; кафявото с черното; сивото с бялото... Над всичко това луната се провираше между целувките на двамата влюбени. Никола се чудеше за блясъка, който играеше от сенките по лицата на приятелите му и караше пейката на, която седяха те да се радва на топлината на привързаността.

Дали това не бяха нюансите на любовта?

Бяха млади и не забелязваха никой. Никола се почувства забравен.

Не беше експерт по чувства, но му стана ясно, че любовта е над всичко. Нямаше смисъл да се меси. Там, където бяха двама, третия ставаше излишен.

Усмихна се на картината достойна за четката на талантлив художник. Нощ обсипана с ярки звезди, луна, пейка и двама влюбени между, които течеше ток.

Всичко това мина като мълния през главата на Никола докато бавно и с въздишка се отдалечаваше към автомобила си, чакащ го наблизо.

    Самият той не беше влюбен. Но все още, мечтаеше да срещне две хубави, очи. Мечтаеше за две карминени устни, които да целува... Искаше да шепне нежни стихове и да прегръща до зори любимата. Искаше, но времето му отдавна беше минало. Изпуснал влака като млад, старият мъж, Никола, въздъхна и се отдалечи в нощта, която искреше от любов. Уви!

  Той беше само един добър колега и приятел, осъществил връзката на двамата срамежливи младежи.

В.Софин