В един октомврийски ден
съдбата срещна ме със Рим.
Улови ме в сладкия си плен
в могъщество и пламък зрим…
Видях величие и красота
събрани всички сред града.
Усетих тук да извира любовта
и историята живее в свобода!
По площади архитектурни чудеса -
дали среща на творците от света,
се реят вечни сред високи небеса,
където липсва човешката ни суета!
Дворци, обелиски и фонтани
гледат на туристите в почуда.
Единствено гълъби разбрани
усмихват всеки без принуда…
В един октомврийски ден
в Рим сърцето си оставих…
Живее там, сред вечен плен
в града, който не забравих!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар