Когато управляваше ни злото…
Нима хлябът ни е стигал?
Отказал да носи сам теглото -
народът в бунт се е вдигал.
Днес още капят сълзите -
паднали върху улици, блестят…
С очи сведени, вървят бащите -
стъпките им с звук, кънтят!
Нима слънцето еднакво свети?!
Едни се хлъзгат във охолство,
други в глад се мъчат клети…
А покрай нас е само, недоволство.
Свободата дреме още неродена
Опитва някак си, да се събуди.
Но трудно е с парите упоена,
да успее със светлина да ни учуди!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар