Най-добрият, верен приятел, който съм имал.
С голяма доза печал,
стоя пред черната яма…
Ти беше верен другар,
а вече до мене те, няма!
Твоя поглед, усмивката пряма
дето ме зяпаше право в очите…
За съжаление вече я няма -
останаха в спомен, сълзите…!
Накрая погледна ме с лай.
Явно някак беше разбрал,
пътя, който бях ти избрал -
последния слънчев, безкрай!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар