Оу-у и бай-Онзи

       Случайно както става  в приказките срещнали се някогашни колеги. Познали се, въпреки изминалите години, но не могли да се сетят, кой, какво име носи.

Напорист и по-млад гражданинът от Самоков, който бил леко пийнал се изцепил на висок глас:

-Оу -у! Здрасти! Как си колега?

-Хм! -прокашлял се неловко човекът от село и отвърнал:

-Бай-Онзи, здравей! Да ти кажем, май съм добре, а ти?

-Оу-у! Мани мани… С тоя коронавирус умория коньете от паша…

-Хм! При назе бай-Онзи да знаеш у наше село умория магазино от маски…

-Оу-у! Верно ли бе?

-Не, бай-Онзи, но умория нас старите. Не можем да си пийнем спокойно ракията. Тамън седнем у кръчмата и ни дигнат за дистанция… Измакнем старите си кокали отвънка, където има пейка и оп-па, пак ни изгонят.

-Оу-у! Ама верно ли бе?

-Хм! Бай-Онзи верно е. Ама да те питам нещо… Как ти беше името? Нещо не го помним…

-Оу-у! Баш сега и да искам не моем да се сетим… Забравил съм личната си карта, дома…

Ами ти, Оу-у, как ти викая?

Човекът от село се почесал смутено, позамислил се и отвърнал:

-Хм… Виж какво бай-Онзи, май и аз съм го забравил…

-Оу-у! Виж си личната карта! Само не ми казвай, че и ти си я забравил?!

-А, не… Тука е някъде у джобо. Я да видим… пише Атанас Анасонов. Верно ли бе, бай-онзи? Нима така се казвам?

-Оу-у! Да ти кажем право и я не помним дали се казваш така. Ама виж, нема страшно! Какво ще кажеш при случайна наша среща да ти викам, бай-Онзи…

-Е па, тогава я на тебе, Оу-у…

След проведения задушевен разговор и радост от срещата двамата някогашни колеги стиснали ръцете си и веднага след това се плеснали ужасени по-челата:

-Оу-у! Що сторихме бе!

-Не ми казвай бай-Онзи! Направо уцапахме гащите…

-Оу-у! Ако не сме изцапали гащите, сторихме това с ръцете…

-Хайде сега да ги дезинфекцираме в отсрещния магазин!

-Добре, но Оу-у виж какво… Само едно те молим…! Стой на два метра от мене!

Дали така е било, или тепърва ще се случва, знае единствено и само коронавируса, който си играе на чувства с хората.       

В.Софин