Отдавна изсъхнали са сълзите.
Но в душата тихо... скрито капе.
Отдавна скръбно казани са думите,
но животът не престава да ни хапе!
Вървим, падаме. Иска ни се да мечтаем…
Но често пъти се опитват да ни спират!...
В тревога търсим щастието да узнаем,
но черни облаците все при нас доплуват!
Тях ги няма вече…усмивките на мама!
Оставени сме сами да борим, планините…
Ехото измъква плач от тъмната си яма
без сълзи обадиха се някогашни, дните!
В.Софин 5.03.2021год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар