"Какво тук значи някакава си личност..."

                                                                                         

                                               

         Не бях разбрал…! Но после ми светна… Работата е по важна от човека. „Какво тук значи някаква си личност!“

Нищо!!!

   Обядът не знаеше дали да се срамува, защото нямаше кой да се нахрани с него. По добре му беше да се преструва на весел и безгрижен и самичък да преглътне горчивината в живота на хората….

Гаврътна от работата. Не му хареса. Опита отново. Загорча му…

Нали трудът краси човека!? – размисли се обядът.

Защо по дяволите залъкът му е толкова горчив?

Малко са приятните залъци в живота, които го правят щастлив. Прекалено малки! Когато се раздаваш за друг, който печели от теб, обикновено губиш нюх и горчивината те хваща. Лечение за тази болест няма! Или може би има?

Няма за грип, за неговите помощници, корона вирус, спин, рак… и така нататък!

Защо пък да има за горчивина!?

Обядът не знаеше дали да изтече безплатно в системата за да нахрани нуждаещите се с нещо повече от горчивина… Искаше му се… Ама много искаше!

Нещата обаче изтекоха в подчинение и забрана на вярата… Вярата, че още сме тук, че още дишаме, стремим се към нещо… Любов, приятелство и природа, която ни заобикаля…

Всичко подчинено, строено в името на парите и нещастието на хората… Всеки иска въздух, но дали пък на всеки му се полага тази свободна глътка или трябва тя да е третирана…?

Кови щастието си приятел! Кови!!! Хубаво, но не е позволено, защото „Какво тук значи някаква си личност…!“- Никола Вапцаров.

Коментарът е излишен!

В.Софин   7.03.2021год.