В кошарата

                                                                                     

         Бяхме заедно в „кошарата“. Не бяха ни избрали предварително за клането. Великден чукаше на прага. Минахме всички, задължителен преглед. Тези, които бяха по-добре, отърваха ножа и бяха изпратени в къщи. Ние останалите  дето кашляхме като закоравели пушачи, имахме температура и тръпки по ставите, останахме в „кошарата“. Изборът не беше наш.  Системата, която вливаха във вените на всеки от нас, не ни носеше достатъчно облекчение, затова се наложи да прахосат и кислород за нас.

 Отказах, но както споделих, изборът не беше наш. Вързаха синджир на шията ми за да не избягам от определената ми участ! Не бягах от съдбата си. Просто исках глътка въздух дошла отвън. Забраниха ми излизането, но крака с копита като моите трудно се спират, нали.

Поисках да видя за последно стария овен, баща ми… Отказаха ми под предлог, че той вече е минал през друга „кошара“, където не е избягал от съдбата си…

  Нищо не разбирах!? Просто нямахме избор. Великден чукаше на прага, но уви не този Великден искахме ние агнетата от „кошарата“. Мечтаехме за пролетта отвън за зеленината, за усмивките на всички свободни… Уви!

   Влезли веднъж в статистиката усетихме клането…  По воля на съдбата, оцелях само, аз! В кошарата бяхме 43-ма. Оставиха ме на мира. Не знам защо, но точно тогава беше свършил кислорода, който щедро раздадоха на всички други, агнета. За мен не бе останала и глътка.

   Преместиха ме в по-голяма „кошара“ в друг град, където ми видяха добре сметката с експериментално лекарство.

     Оздравях! Вече съм добре вкъщи. Сам! Стария овен и майка ми бяха заминали на пътешествие без връщане…

   Исках и аз, но съдбата беше наложила мнението си.

  Сега ми остана единствено да чакам четвъртата вълна, която ще спре пулса ми…

      Онзи пулс, който беше спрял времето, предварително!

В.Софин       20.04.2021год.