Спасения турист

                                                                                     

          Младостта мами, привлича върховете…

Априлски сняг, лъжовен. Хубаво, но обаждането съвсем истинско.

-Моля ви! Много ви моля, елате да ме спасите! Заклещих се в улея…

-Хм! Иди го търси! -ядосва се дежурния планински спасител. -Лично го предупредих за преспите, а той тръгнал… При това съвсем сам. А и точно в улея, където вероятността за лавина е най-голяма.

  Въпреки недоволното мрънкане от страна на всички спасители веднага се стягат и поемат в непредвидения, поход. И как да не тръгнат! Как да не се отзоват на повика… Все пак човещина си е това.

  Цяла нощ като побъркани спасителите ровят внимателно в улея. Нищо! Даже и като звънят по-джиесема на пострадалия никой не вдига. Чудят се. Да е замръзнал, през април? Температурата не е толкова ниска нито пък особено, притеснителна.

 Изморени, отчаяни, паднали духом спасителите се прибират в планинската хижа, откъдето бяха тръгнали от снощи да спасяват, младежа. Изведнъж докато приказвали в движение за неуспешната мисия видели младия човек, който уж бил изгубен в планината, да седи сам вътре на една маса и да пие чай.

-Хайде бе! -възкликнал удивен, дежурния планински спасител и попитал:

 -От кога си тука младежо?

-От снощи. Преспах горе в стаята…

-Ама ние те търсихме в улея…!?

-Търсехте ме. Хубаво! Ама не ме намерихте, защото се измъкнах сам.

-От улея!? -усъмнил се планинския спасител.

-Не! От кревата. Беше се образувал улей от разтегнатата пружина на леглото и се бях заклещил в нея, вътре. Тъй и тъй бяхте наблизо, реших на вас да звънна. Но никой така и не дойде да ме спаси. Тогава реших да се опитам сам да се измъкна. И ето ме сега пред вас, цял и невредим да пия, чай…

В.Софин  16.04.2021год.