Мързеливия син

                                                                                                  

                Мързелив син винаги намирал начин да се скатае, когато се налагало да се цепят дърва за зимата.

Старият му баща, който бил на прага на силите си, решил да вдигне ръце и да се предаде. Но все пак решил за последно да опита да вразуми синковецът си Казал му:

-Виж какво, синко! Тази година реших, че дървата за зимата сами ще се нацепят и подредят в бараката…

-Ами! Как ще стане това! -усъмнил се синът в думите на стария си баща.

-Много лесно! Ще ги помолиш. Дървата ще те разберат. Бъди настойчив и ще видиш, че до сутринта ще са нацепени!

Синът помолил учтиво голямата камара с дърва да бъде така любезна и да свърши работа и се оттеглил за почивка през нощта.

    Рано сутринта на другия ден с изненада установил, че камарата с дърва стои непокътната и го гледа иронично.

Оплакал се на баща си:

-Тате бе… Дървата не са послушали молбата ми за помощ и не са свършили нищо. Сега кой ще ги нацепи?

-Лесна работа. Я иди в мазето помоли Секирата да не се крие там. Нека се стегне и да окаже съдействие като накаже с цепене, дървата за зимата.

Припнал успокоен синът, че друг ще свърши тежката работа и заповядал на Секирата да бъде така добра и да се размърда отвън. Като видял, че не помръдва, ударил на молба. А Секирата мълчала и мълчала без отговор.

Ядосал се не на шега синът. Грабнал Секирата и като плюл на ръцете си методично започнал да цепи дървата. Накрая като свършил отишъл да се оплаче на баща си.

-Тате бе… Нито дървата се сцепиха сами, нито Секирата свърши нещо…. Ядосах се и реших да ги накажа. Само че, за да не избяга я държах здраво в ръцете си. Добре ама сега като са нацепени дървата се питах, кой ще ги прекара чак в бараката?

-Върви синко при Количката на двора дето седи под  навеса на почивка. Тя е послушна и ще прекара без мърморене нацепените дърва в бараката.

Да ама не! Колкото и да се молил синът Количката не помръднала от мястото си под навеса.

Синът отново се ядосал. Решил да я накара да работи. Грабнал я, натоварил и прекарал нацепените дърва в бараката. После отново решил да се оплаче на баща си:

-Тате бе… Толкова мързелива Количка не бях виждал!... Не пожела да помръдне въпреки молбите ми. За да я накажа взех, че я товарих до изнемога и прекарах нацепените дърва в бараката. Само да те питам, а кой сега ще ги подреди, вътре?

-Как кой? Бараката трябва сама да се стегне и да ги подреди тая вечер. Я върви я помоли, но от сърце и ще видиш на сутринта всичко ще е наред.

Синът послушал баща си и като отправил молбите си за помощ към Бараката и после отишъл да си почива в къщата за през нощта.

На сутринта що да види! Нищо не било свършено. Цепениците стояли разхвърляни от снощи както ги бил оставил.

-Ама, че мързелива Барака---  ядосал се той и решил да и покаже как стават нещата. След като наредил като войници всички цепеници в бараката отново отишъл да се оплаче на баща си.

-Тате… По мързелива Барака от нашата няма. Не само, че не подреди дървата, а ме ядоса и реших да и покажа как стават нещата…

-Подредил си дървата? -усмихнал се бащата.

-Че, кой друг! То Дървата ги домързя още отначало да се сцепят сами. Брадвата и тя се оказа ленива. Не мога да не спомена, че и Количката не пожела да свърши работа. А пустата Барака направо ме отсвири.

-Не се ядосвай сине! Нали все пак си им показал, как се работи. Може би следващата година ще бъдат по отзивчиви и ще свършат те, всичко…

-Едва ли? -усъмнил се синът. То ако нещо разбрах от цялата тази дандания с цепенето е, че колкото и да молиш друг да ти свърши работа, няма надежда да се получи. Затова съм решил, че вече сам ще се хвана за брадвата и ще си цепя дървата, сам.

Първо питай неволята, после като не дойде свърши си сам, работата!

/Край/

В.Софин  15.04.2021год.

 

-