Вкарах грях в мойте отговорности.
За тях лечение така и не потърсих…
Намерих праг обсебен от волности.
Изкачих го, но грехът не отърсих…
Доплувах бряг на, който нямаше изкачване.
Сенки черни, пазеха обраслите скали.
Биеха вълни - ръмжаха до вторачване -
продължаваше в душата моя, да вали…
Вкарах грях в мойте отговорности.
Едва накрая лечение му намерих.
Изкачих праг на човешки стойности
с който времето отминало, измерих!...
В.Софин 2.04.2021год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар