Когато в златна вечер залезът личи,
а облаците бели, бягат надалече,
красиво слънцето с последните лъчи
за сън облича приготвено, елече.
Когато в звездна вечер усмихне се луната,
а сенките пълзят в града на светлината,
чувствата открито палят болка, осъзната -
любовта, идваща от сърцето и душата!
Когато цъфне мозайката на пролет
и птиците накацат с радост по гнездата
красиво слънцето във ранен, полет
ще осветли с любов - песента в зората!
В.Софин
9.04.2021год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар