Наука, любов и приятелство

                                                                                            

      Всеки има някакви очаквания от живота. То да беше само наука, хубаво. Но, когато има любов, съществува приятелство, а и природа на която да се радваме.  Нещата от живота изглеждат други.

       Записа се в гимназията не толкова, защото му харесваше. Знаеше, че повечето девойки се записват там за да могат после да продължат образованието си в УНСС или друг университет. Е можеше да е в техникум и да се сдобие с професия, но го привличаше тръпката на младостта. Мечтаеше да срещне любовта. Лошото се разбра после. Вместо любов срещна дистанция и болест дошла сякаш нарочно да пречи на връзките. Ковид 19 не прощаваше никому. Тя, болестта избираше жертвите си независимо от възраст, пол или постове в обществото заемани от дадено лице.

   Мечтаеше за първия училище звънец, за момичешки усмивки и приятелски погледи. Вместо това здравните власти забраниха срещите като всичко превърнаха в дистанционно. Компютърно обучение, което пречеше на връзките. Е, освен с учителя. Да, но всеки от учениците в девети, десети, единадесети и дванадесети клас знаеха, че това не е всичко. Нямаше погледи, липсваха намигванията между момичетата и момчетата. Нямаше ги и разговорите. Компютърът бездушно командваше положението. Ами как да се срещнат, как да разговарят, как да се усмихват? Нима това стоеше само здраво закотвено, някъде в миналото! А бъдещето пълно с ограничения се усмихва злорадо отстрани и не дава отговори.

Ваксини, които не помагат винаги… Лекарства, които убиват… Къде избяга спокойствието, къде връзките? Тук става дума за любов, приятелство, разговори за бизнес, ръкостискане на ръце, целувки и разменени усмивки осъществени без помощта на компютрите.

     Младежът, който искаше да срещне любовта нямаше никакъв, шанс. А и не само той. Знаеше се, че и девойките се интересуват от нея. И те искаха срещи. Мечтаеха за стрък цвете - нежност поднесена с чувство на разбирателство и обич.  Всичко това го нямаше. Нямаше запознанства или ги имаше, но само в онлайн пространството, където нямаше прегръдки, нямаше истинска любов, а само според етикета, строго и последователно мрънкане, което караше главите на младежите жадуващи любов да болят, а очите да се пълнят със сълзи, които казваха всичко!...

И на фона на този „Локдаун“ - насилствено затваряне и на фона на следващите, които ще се пръкнат, младежите ще трябва да се откажат от живот. Без усмивки с наложена дистанция и унищожаване на всеки от тях, като личност.

    А бъдещето? Мерси ама не искам и да го сънувам това бъдеще, без любов, приятелство, прегръдки и разговори за щастие.

     Кафемашините се чувстваха днес, щастливи. Да но младежите лишени от танци, без близост, нима така сърцата им не закърняват?

Нима има пролет, когато я убиват в полет?

  Днес младежът просто щеше да излезе навън нарушавайки, правилата. Без маска, с открито лице на среща. На истинска среща с момиче. Едно е две момчета да си приказват за девойки, или две момичета за момчета. Съвсем друго е, когато се срещнат два открити, погледа. Единия момичешки премрежен, загадъчен и не обещаващ нищо, а другия момчешки с надежда, че най-после е намерил връзката, която го интересува.

   Покрай ковид19 забравихме, че има и други неща. Не само дистанция, а близост без, която не можем. Мечтаем да прегърнем внуците, дъщерите и синовете си. Мечтаем да целунем любимото момиче или момче. Но само с мечти, щастието не се гради. Бездействието убива!

Животът е за това да се живее, а не да се крием от него.

   Съдбата беше решила какво да става, вместо нас и ни правеше затворници. Без право на въздух, ограничена близост и много страх!

А дали си заслужава всичко това? Ограниченията наложени в един нов свят на тотален контрол и безпрекословно подчинение.

  Нещата са толкова сложни, че колкото и да ни лъжат ,не можем да се съгласим с наложеното статукво. Всичко било случайно! Е да то и срещата с Ковид 19 е случайна или наложена за един нов изкривен без любов, свят!

Но от младите зависи дали нещата ще избуят или ще бъдат стъпкани от една система създадена без милост с цел ограничения и намеса в личния живот на всеки от нас.

В.Софин  13.04.2021год.