На какво ме научиха политиците
Доверие се печели само и единствено с пари.
Може да се лъже, докато народа повярва в казаното, и политиците независимо
кои са, дойдат на власт.
„Загрижени сме до не май къде, че заради нови избори изпращаме вертолет за
помощ там, където вече не е необходимо.“
„Да се усмихнем, можем!“ Но само ако се налага. Иначе зад маската ако
притрябва е нужна гримаса, с която опонент срещу политика доказва, единствено
истината, която не трябва да се изказва.
Политиците:
„Можем и магистрали да строим. Може и ленти да режем. Можем! Но народа с приказки не можем да
излъжем. Трябва и пари…
„Да се докажем в Европа, можем! Но решенията ги взимат отгоре все пак… А
ние политиците следваме статуквото, което ни е утвърдено със силата, не на
словото, а с оръжието, което има, власт.“
„Моем да лажем… мое и да не казваме истината… Верно е! Но истината и
медиите не казват, та ние политиците ли, трябва да я изтъкваме?!
Рекламата се усмихна предизборно. Все пак бяха хвърлени пари. А парите не
се хвърлят на вятъра. Само се перат!
„Нима са нужни здрави пътища в страната ни?! Не! Нужни са пари там, където
политиците говорят за просперитет на бъдещето, което го няма, защото е опоскано
в заеми, предварително.
Кои политици печелят изборите?
Тия, които мълчат; тия, които приказват, или ония най-милите, които
действат пък после мислят за станалото.
Политикът:
Умееше да се показва Умееше да се изказва, но негово правото за изборите
нови си запазва.
Какво е законът за политиката, ако не пари.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар