Размисли за вас

                                                                                           

                                                                                             

                                                          Размисли за вас

 

Когато само погледът говори, това не значи, че и ръцете спят.

Доматите се мислеха за пресни, а спанакът за неминуемо остарял.

Краставиците определено се гордееха с ненадминатата си дължина, докато не бяха нарязани безмилостно за салата на ракията.

Лукът се мислеше за лют, но не успя да се пребори с по-лютата петдесетградусова анасонлийка.

Доматът се червенееше, но не от срам, а от гордост, че е употребен срещу народни представители на жълтите павета в София.

В интерес на истината, стратегията винаги е от значение.

Времето не мислеше лично за настроението си, докато не се появиха буреносни облаци и мълниите не оповестиха отварянето на шампанско с гръм.

Всеки носи кръста си. Някои и по-два. Но пак се лишават от тях, когато се наведат неволно, прекалено ниско пред техни превъзходителства, парите.

Емблемата се блещеше щастливо в логото, което всъщност казваше, че от показност, няма чак толкова нужда.

Химикалът се гордееше с разноцветния си мастилен, почерк. Моливът се срамуваше от дирята, която оставяше по чистите страници на тетрадката. Химикалът, колкото и горд да бе с разноцветния си поглед, избледня с времето и стана нечетлив. Моливът напротив, колкото и да се срамуваше оцеля напълно запазен. Единствено остарели, пожълтяха страниците на тетрадката, които упорито продължаваха да се ронят, докато не се превърнаха на прах.

На прием в богат дом, след като свърши съдържанието ѝ, чашата знаеше, че ще я „забършат“ . /откраднат/ Златното правило в нея провокира мнение. А мненията, колкото и различни да са на прием трябва да се уважат.

Сакото му /Бойковото/ не знаеше, че ще украси нечии чужди рамене с цел саможертвата да донесе облаги на предишния собственик.

Обидата не подозираше, че ще бъде лепната позорно върху лицето на данъкоплатеца осъден да плаща до живот данъците си. Същите, които бяха опростени за супер богатите, намерили вратичка в правосъдие, играещо лицемерно на демокрация.

Колата знаеше, че е бронирана. Въпреки това неволно изпита страх, когато подслуша разговор за милиони долари, които трябваше да пробият път навън за незаконен бизнес.

Търбухът, който изпъкваше напред, неминуемо говореше, че е дохранван с рушвет.

Любовта не подозираше, че ще стане разменна монета. Но в днешните времена на промени чудесата стават платена истина.

В.Софин        25.05.2021год.