Къде е сънят?
-Де го бе!... -ядосва се Васко.
-Кой? -интересува се жена му.
- Сънят, мила…Бих го гръмнал, ей…! Цяла нощ го чаках да ме хване за ръчица,
а той гадината ме държа за очите и ги държа отворени… Не можах да мигна…
-Да бе! - игнорира казаното от Васко, съпругата му. -Така мощно хъркаше
през нощта, че чак кревата се тресеше от страх.
-Верно ли бе? -чуди се Васко и се почесва по плешивата тиква. -Все още обаче
съм на мнение, че го нямаше сънят, пущината… Ей на спи ми се като на пукал…
-Абе на теб все ти се спи щом отворя дума за работа скъпи. Бих го нарекла
мързел, а не избягал сън, който си уплашил с хъркане.
Без да се интересува от доказателството, което съпругата му изсипва в ушите,
Васко повтаря вече заучената фраза:
-Де го бе? Сънят! Нощес го нямаше, сега идва скъпа… Е трябва да го уважа
щом ме моли така настоятелно - и като се прозява широко в потвърждение, че не е
мигнал, Васко отново се промъква под завивката в още топлото легло, сподирен от
изпепеляващите мълнии на очите, които му хвърля в тоя момент, съпругата.
В.Софин 28.05.2021год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар