Мързеливи размисли за снега
Често се питам на работа, защо е нужно да се тормози падналия сняг в двора
като го местим с колегите от едно място на друго!? По лесно е да го оставим,
когато той реши сам да си иде стопявайки се от слънцето.
Не ми е ясно и защо е нужно да се „изнасилват“ лопатите за сняг при
положение, че заради грубото отношение с тях могат да се счупят.. А лошото идва
после. Къде ще се подпираме с колегите, докато стане време за обяд…?
Защо е нужно питам се, когато ми се спи през деня и отвън вали сняг да бъда
принуден не само да отида на работа, но и да се разправям с бялата нападала гад
на паркинга. Това не само не уморява снежинките, но ги прави по нахални пъхайки
ги не само в моя врат, но и в топлите, сгорещени на колегите.
Когато вятърът си търси занимавка, удобно щипе бузите ни не само с мраз, но
и докато разиграва коня си на двора, блъска в очите сняг с цел да не успеем да
се справим с възникналата ситуация.
Най -интересното става, когато при сняг, който не спира да вали и е
натрупал толкова много, скиорите решават, че пистите са почистени и готови за
ските на краката им. Оказва се, че негово височество „Белчо“ не е толкова лесен
за преодоляване. Но все пак ските могат и да се спрат на почивка в ски
гардероба, но не и порива на скиорите тръгнали при петдесет сантиметров
неутъпкан сняг да търсят приключението.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар