Ъгъл страшен…
Синя стая. Забравен ъгъл, прашен.
Години минали. Останал спомен.
На стена портрет. Гледа, страшен!
Паяжина виснала с паяка, огромен.
Погледи на двама. Татко с мама.
В синя стая ъгълът стои си прашен…
Времето е спряло. Паяжина няма.
Сам споменът увиснал, страшен!
В. Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар