Изгубен в местността Св. Илия- Велинград

 

                                                                                        

Изгубен в местността Свети Илия -Велинград

       Докато се лутам сред парка Клептуза намиращ се във Велинград, неочаквано над него краката ми откриват пътека нагоре в гората. Стълби затънали от есенни листа и чувства движещи кръвта, карат краката ми да бягат напред. Мисълта, че мога да видя от високото град Велинград и го снимам ме движи напред. Стълбите правят няколко  завоя докато бавно се провирам в гората сред габър, бор и храсти с все още запазена листна премяна макар и оцветена вече в жълто.

Внезапно решавам да се върна, защото виждам паднали дървета, които спират похода ми напред. Пък и стълбите изчезват неочаквано за мен. Време е да намеря друг път. Откривам едва видима пътека, която ме отвежда до кучешки лай. Две кучета надушват миризмата ми и се втурват с лай към мен. Успокоявам ги с мисълта, че желанието ми е само да ги погаля. Въпреки добродушното им отношение решават да запазят дистанция. Скоро се скриват в гората търсейки други цели, които да закачат с лая си.

   В този момент в погледа ми се навира, всъщност откривам красив, параклисът „Свети Пророк Илия“.

Самата местност над  парк Клептуза също се нарича Св. Илия. Оказва се, че тук някога е имало тракийско селище на Бесите от шести век преди Христа.

Скоро очите ми успяват да прочетат написаните думи върху табела монтирана на бор.

СВЕТИЛИЩЕ НА БЕСИТЕ В М. СВ. ИЛИЯ КЛЕПТУЗА -

„Бесите обитавали Западните Родопи, са едно от най-известните тракийски племена. През първото хилядолетие преди Христа те са познати като жреци в прочутото прорицалище на Дионис, като непобедими войни и като умели рудари. Многобройни са светилищата им по планинските върхове. С приемането на християнството в началото на пети век от новата ера, те запазили традицията на свещеното място и в близост до светилищата си съграждали църкви и параклиси.

Светилището в местността Св. Илия от 4 – 1 век преди Христа има план, характерен само за района на бесите и е единственото добре съхранено през вековете. В кулата - храм в ограденото с каменни стени пространство, периодично се полагали дарове – слънчеви глинени съдове за съхранение и пиене на вино, повечето ритуално натрошени.“

   Правя снимки на местността и разкопките останали от тракийското селище. После бързо продължавам изкачването напред. Иска ми се да надзърна от някоя близка височина и да уловя поглед към града. Не ми се удава, защото времето ми за разходка изтича. Все пак взорът ми улавя през дърветата надникващите към мен с усмивката на слънцето от далечината, сгради. Успявам да снимам това, но и също и една полуизгнила табела от миналото, която съзирам внезапно:

„Пазете мравуняците – санитарите на гората!“

Мравуняци не намирам. Само една раздвоена пътека нагоре. Налага ми се… Трябва да избирам дали да закъснея или да се върна. Впечатлен от есенната красота намерила място тук, хващам посоката надолу. Откривам други стълби и срещам един любител на природата като мен. Всъщност дама решила като мен да се изкачи при разкопките на тракийското селище на Бесите, и параклисът Св. Пророк Илия“.

Разменяме поздрави и информация, и после се разделяме. Аз надолу към хотел Клептуза, където съм отседнал, а дамата с интереса си на откривател нагоре.

В. Софин 16.10.2023год.