През връх Орловец до Двуглав в Рила

                                                                                          

                                                    През връх Орловец до Двуглав в Рила

            Когато преходите в Рила зоват, не трябва да има колебания. Или то е само при избор на маршрут. След умуване от наша страна двамата със сина ми Боян взимаме решението. Хем да е близо, хем екстремно. Скални върхове в Рила, колкото искаш. Всеки прави избора си за неделния ден. Дали вкъщи или сред природата. Дали на кафе с приятели или върхове, откъдето дъхът спира на човек и той се чуди как изобщо е възможно това… Възможно е ако сме подготвени за скалния пробег на живота си. Моят отдавна е решен. Той се намира лесно. Винаги сърцето тегли нагоре в лоното на планините.

   Раниците подготвени или строени от предишния ден заедно с щеките, които дават помощ по планинските пътеки заемат мястото си в Пежака на сина ми.

Неделя. Първи октомври. Ден на музиката и поезията. Моята поезия е поредния връх, който ме чака в Мальовишкия дял на Рила. Не трябва да чака. Изборът този път падна на връх Орловец и на близкия му събрат Двуглав.

     Тръгваме от Самоков. Или Пежакът набира скорост по- нездравословните шосета на България. Тук там срещаме по-някой полегнал полицай на пътя, който не  спира порива на колата. Все пак успяваме да стигнем безпрепятствено до Ц П Ш -ето. Централната планинска школа, откъдето само крачки ни делят до началото на приключението. Влизаме с бодра крачка в централния парк на Рила. Каменистия път не пречи на настроението да бъде във висота. С усмивки и приказки за отминали походи стигаме хижа Мальовица.

Нямаме много време за спиране освен за малка група ентусиасти явно, с която разменяме поздрави и с молба от тяхна страна им показваме маркировката, която води до връх Мальовица.

Казваме им и за един маршрут за в бъдеще, който включва Урдини езера като едни от най-красивите в Рила.

   Едва взели си въздух в движение гоним каменистата пътека към връх Мальовица. Срещаме хора, които явно са посрещнали слънцето горе и сега слизат. Освен усмивки разменяме и сутрешни поздрави.

По пътя ни стига един ентусиаст Арчи. Малък смешен палаш. Куче с клепнали огромни уши.

Воден за каишка той не дава на стопанина и глътка въздух. Тегли нагоре като багер.

–         Не досаждай на хората, Арчи! – обърна се към него за да му се скара стопанина.

–         Изобщо не досажда. Просто е любопитен и иска да подуши кой го е изпреварил нагоре… - чувам се аз да коментирам с усмивка.

На няколко пъти се стигаме по пътеката нагоре. Те са двама. Арчи стопанинът му и този, който носи раница, която му  тежеше.

    Сбогуваме се мило с Арчи и семейството му, защото нашия път се оказва друг. Те поемат към Еленино езеро и връх Мальовица, а ние със сина ми Боян към зъберите наречени Петлите. Трябва да се изкачим встрани от тях до една малка седловина, където ветровете си дават срещи. Заслушани в песента на щеките… Всъщност вятъра се оказа майстор виртуоз. Успяваше да изтръгне ноти от дупките в помощните щеки. Опитах и аз, но уви. Няма как да надминеш нещо, което не се надминава и няма обяснение.

Успяваме да стигнем малката седловина и преди да потеглим по-скалите към въх Орловец обличаме по-сериозни дрехи, чиято цел е да ни сгреят поне за малко. Слънцето скъперник облизва от време на време петите ни в туристически обувки, но на първи октомври все пак не ни подейства сгряващо. Това направиха скалите и пропастите в близост до тях. Гледката освен страшна за някой, за нас беше уникална.

Пълзешком напред! Сякаш чувам заповедта от казармата. Щеките тук не помагат. Нужни са здрави, ръце, сухи гащи и хъс. Е имаме го.

„Маршрутът за изкачване на връх Орловец (2686 м) в Рила е много предизвикателен и е добре да имате опит в планината, добра физическа подготовка и със сигурност да нямате страх от височини. Има опасни участъци, в които трябва много да се внимава.“

Малко история и от уикепедия:

„Орловец е връх в Рила планина. Разположен е в Мальовишкия дял на Северозападна Рила. Височината му е 2686 m. н. в.

    Издига се на основното Мальовишко било. Източно от него е вр. Злия зъб, от който го отделя тясно скално седло, наречено Прозореца; оттам на юг се спуска шеметен улей – Синия улей, стигащ до Рилската река на около 1200 метра по-долу. Западно от Орловец билото продължава с назъбения скален гребен Петлите (между върха и първия зъбер, Големия Петел, има дълбоко скалисто седло); този гребен води към Елени връх. Тази част от основното било е с южни склонове, набраздени от улеи, по които се свличат каменопади, лавини, стичат се пороищни води – Злите потоци е тяхното обобщено название.

     Северните склонове на Орловец са изцяло скалисти. Те заграждат Мальовишката долина от югоизток, спускайки се рязко към най-горните ѝ етажи. Южните склонове на върха в горните си части са малко по-полегати, със затревени участъци; спускат се към долината на Рилската река.

Изкачването на върха от туристи е трудно, особено през Петлите; по-леко е от изток, през седлото Прозореца. През зимата е необходимо владеене на алпийски способи.

   Стените на връх Орловец са алпийски обекти. Северозападната стена е висока около 100 m, изградена от гранит и пегматитови шисти, зърнеста, в отделни участъци има лабилни скални блокове. Изкачена е за пръв път през 1935 г. от немските алпинисти Херман Хунд и Тони Видеман. Южната стена е много добра за катерене, но поради по-неудобния достъп до нея не е толкова посещавана.“

    Вече стигнали горе с мисълта за обяд се натъкваме… Освен На връх Орловец и на група туристи с планински водач. Млади планинари в опит да усетят сърцето туптящо на планината. Присъединяваме се и ние с поздравите си, които няма как да отминем.

Тук се беше наредила голяма опашка от хора за снимки. Наложи се да изчакаме да дойде и нашия ред. Търпеливостта понякога не е добро качество особено ако човек го чака още път.

Нейсе. Успяваме да се щракнем или бяхме снимани от една млада дама явила се в наша подкрепа.

От тук се откриват уникални гледки през алпийския прозорец на Мальовишкия дял на Рила.. Започвам с връх Мальовица, вляво от него Елени връх, зъберите Петлите. Ние двамата с Боян, стъпили на Орловец, а след нас гледка към Иглата долу, до нея, връх Двуглав. Над него Злият зъб. В далечината връх Ловница. Скалния терен, който погледите улавят е особено впечатляващ.

Взимаме си довиждане и поемаме към връх Двуглав отсреща.

Следва продължение

В.Софин 2.10.2023год.