Цената определям само аз

                                                                                             

                                                       Цената определям само, аз

        За да не му задигнат картофите, при продажба край пътя, самоковец вързал кучето си до тях. После спокойно седнал на пластмасов стол, който предварително бил свалил от пикапа си и задрямал.

   Изведнъж бил стреснат освен от лая на кучето си, и от глас на клиент който питал:

–         Извинете, ме! Колко струва стоката?

   Самоковецът отворил едното си око. После успял с мъка да открехне и другото, че снощи бил прекалил с ракията. Видял кой му досажда по-това време следобедно, и отвърнал:

–         А, не! Стоката не се продава! Она пази компиро.

–         Компиро!? – зачудил се евентуалният купувач с име Гошо.

–         Да, бе, картофо имах на предвид. -  обяснил ситуацията самоковецът.

–         Да, но аз ви попитах за картофите, а не за кучето дали се продава.

–         Ясно, мой човек! Да видим. Колко ще вземете?

–         Зависи от килограма…!

–         Па десет лева струва килото, господине. Не се чудете! Евтинко е като се замисли човек.

–         Да, бе! Не е ли прекалено скъпо? – оспорил цената, евентуалният купувач с име, Гошо.

–         Нали ви казах. Зависи от килата, господине. Колко ще вземете? – атакувал с въпрос самоковецът, кандидат купувача.

–         На тази цена, нищо! – категоричен е в отказа си бил евентуалният купувач.

–         Че, що и е на цената!? -учудил се, самоковецът. – Килото струва десет лева. Но, ако вземете повечко, намалям я от раз!...

–         Добре тогава. Ако искам например, 10 килограма… Колко ще ми намалите?

–          10 лева, господине.

–         Как 10!? Нали килограм струва 10. Това значи 10 по 10 е равно на 100 лева…

–         Вие го казахте! Не аз! Просто ви рекох, че 10 кила по лев са 10 лева, нали?

–         Да. Ама вие казахте?

–         Е, казах, разбира се. Че, иначе как ще продадем компиро, бе!... Който се хване на въдицата и се излаже взима кило за 10 лева. А умен ли си, взимаш 10 за десет лева.

–         Извинявай! Ама нещо не разбрах! – учудил се се клиентът, Гошо.

–         Няма нищо не разбрано, господине. Просто пазарна икономика. Ако я нема братчед , картофо нема да продадем. Е, колко ще купите сега?

–         Три, килограма, само… - опипал почвата, купувачът, Гошо.

–         Нима!? Само три, кила… - учудил се самоковецът.

–         Да. Ето ви, три лева за тях!

–         А-а-а! Не! Три по пет, прави петнайсе лева, братчед! -намигнал ядно с око самоковецът.

–         Е, нали ми казахте, че намалявате цената от раз? – дивил се за неотстъпчивостта на самоковеца, Гошо.

–         Ами намалено е, не мислиш ли? Кило – 10лв. Две- 12,50 и три, за 15лв.

–         А, четири, колко? -попитал, Гошо.

–         16лева, братчед.

–         А, пет килограма? – не се предал да тормози самоковеца  купувачът, Гошо.

И тука нервите на самоковецът, ескалирали:

–Абе, серсем! Вие ще купувате ли или ще ме изпитвате по-математика?

–Само питам. – отвърнал ни лук ял ни мирисал, кандидат купувачът, Гошо.

–         Хм! Питайте ако искате жена си. Се ми е едно… Или купувайте, или айде, да ви нема!

–         Да, ама пътят е на всички, нали? -отвърнал ухилен, кандидат купувачът, Гошо.

–         Може! – съгласил се кротко, самоковецът. Може! Но компиро, брадчет си е само мой! И каква цена ще му турям, определям само, аз!

В.Софин  18.02.2024год.