Мързелът по активен от Работата

                                                                                 

                                                     Мързелът по активен от Работата

 

       Мързелът бил толкова активен, че се излежавал на сянка под едно крушово дърво в нечия нива. Видяла го Работата и се опитала да  го придума да свърши нещо.

–        Виж, какво, Мързел!  Защо не ми помогнеш да изорем нивата…

–        А, на мен ми е добре под крушата на сянка. Ако изляза да ти помагам ще изгоря на слънцето.  – отвърнал Мързелът и примижал леко, защото един нахален слънчев лъч пробил короната от листа на крушата, и се напъхал нахален в очите му.

–        Ами ако ти платя? – опитала се работата да активира мозъчните клетки на Негово Височество Мързела.

–        Знам твоето плащане какво ще е… Бачкане за без пари… - промърморил, колкото да каже нещо Мързелът преди да се прозее сладко.

–        Ще ти дам колкото поискаш? – опитала да вдигне Мързела, Работата.

–        Ами, нямаш толкова! – погледнал скептично Работата , Мързелът.

–        Колко, искаш?

–        Ами всичко, което искам е да ме оставиш на мира. В тая жега нека сама нивата да се изоре. Прав ѝ път!

–        Ами тя не ще! – възкликнала огорчена от Мързела, Работата.

 Е как ще иска, като ти от половин час ме агитираш, да свърша нещо като ти така и така си Работа, знаеш как да се справиш много по-добре от мен. Вместо да мързелуваш тука под сянката на дивата круша, върви под палещите слънчеви лъчи да ореш със стопанина на нивата, който както виждам от половин час пали цигара след цигара и не знае, къде се намира. Може би си мисли, че е с мен под крушата, но със сигурност е слънчасал. Върви, Работа, върви да го ободриш, че иначе, ако чакаш мен Мързелът да стана, нищо няма да свършиш!

В.Софин 8.02.2024год.