"Предателят"

                                                                                           

                                            

Предателят

      Не обичам предателите. Винаги са готови да поднесат изненади. Не знам, защо, но когато се опитвам да бъда себе си не ми се получава. Мълча и си върша работата. Работата  мълчи и се съгласява с мен.  Но трябва време. Малко време, в което забелязвам предателя. Иска да се изтъкне пред другите. Това направил, онова свършил, че и нещо отгоре. Че остави нещо и за другите жалък предателю! Уви! Не желае. Не приема съвети. Уж е дар от Бога, а е такъв подлизурко. Понякога не изтрайвам. Хващам гората, за да не слушам мазния му глас. Но, колкото и да бягам гадината ме настига. Все в някакъв момент. Или, когато се подхлъзна, или очите ми видят нещо, което изисква… Какво е това? Нима не се сещате! Ами помислете имате цялото време на живота Ви. И какво? Ами, „ЕЗИК“! Вашият, моят, на съседа, учителя, приятеля, политика, майката, бащата, и на любимия, или любимата.

    Езикът, който омайва с ласкави думи, обижда, дразни и налага волята си. Езикът, който предава без да иска или пък нарочно сведения на някого, който ги използва срещу ни. Прави и друго, като се подиграва над нещастието на някои хора. Освен това е способен да гали нежно, неусетно почти ония уши, които влюбени искат да чуят за обич.

    Езикът, който Ви докладва на началника за да бъдете наказан за това, че имате наглостта да мислите. Езикът предател, но и онзи мил майчин език, който трепери и се страхува за децата си. Не можем без него. Дори и гадничък понякога е необходим. Особено, когато ревне, че е онеправдан. Другите били прави защото мълчали, а именно той надал глас в своя защита.

   Че то, ако не ревне човек дали ще го забележат? Е не него, но Езикът му, който иска правото си. Да бъде приет сред други и да се чува думата му.

Хубаво! Но такъв е онзи политическият, който знае всичко и си придава важност.

Но животът затова е живот да поднася изненади. Такъв е моят, а и вашият език, приятели!!!

 

Е хубаво е, всеки с неговия  Език да знае и друго освен да мами. Да рецитира стихове, разказва приказки на внуците си; да знае подходящи вицове за живота, и разбира се да бъде мъдър и поучителен.

 Но всъщност се оказва тарикат. Прави и невъзможното да се изтъкне. И затова разбира е предател, който мами, но и себе си често. Какво да го правим? Е, Език наш приятел, но и враг! Мълчанието било злато, а езикът? Хм! Предател!!!

В.Софин   22.02.2024год.