Душата на книгата!

Оказва се, че книгата, една обикновена книга също има душа. По времето на тоталитаризма издателство „Народна младеж” с Директор поетът Евтим Евтимов издава книгата на бившия президент Жельо Желев „Фашизмът”. Веднага 3000 бройки са „арестувани” и пъхнати на  склад в сливенския затвор. Оказва се, че у нас дори книгите, също като хората могат да бъдат вкарани на топло. Това в действителност доказва думите ми, че наистина написаното има душа. През вековете отдавна минали, книгата е била подложена  на гонения, преследване, изгаряне.Едно безмилостно унищожение. Особено неудобната с чиста душа книга, която написана честно, откровено разкривала истината за обикновения труден живот на хората. Тя ги подтиквала да взимат според  управляващите опасни решения, които водели обикновено до революции. Една такава книга била написана съвсем случайно, от автор определен от тогавашното общество като слаб и незаслужаващ внимание.  Но види се музата внезапно го била връхлетяла и писателят успял да сътвори с перото си шедьовър. Преди да стигне до народа, книгата минала през цензура и била „арестувана” , като изключително опасна. Авторът бил вкаран в затвора, където умрял в забвение и нищета, забравен от всички. И кой ще си спомни един посредствен писател? Никой! Неговата душа  -книгата била безскрупулно унищожена! Защо? Защото тя разкривала истината за света. За живота на обикновените  хора, които всекидневно  трябвало да се борят за оцеляването си. Книгата подсказвала мисли за по-добро бъдеще  на всички. Как тогава да я оставят да живее!? Животът и трябвало да приключи веднъж и завинаги. Публичната екзекуция на книгата станала достояние на мнозинството хора, които изкарани със заповед отвън, трябвало да видят, как изгаря словото. Словото за красотата на живота! За любовта между хората, за всичко прекрасно и необикновено, което правело светът по добро място за живеене. Но една, единствено само едничка, успяла да „избяга” от унищожението. Минути преди да бъде арестуван авторът успял да подари първия напечатан екземпляр, който бил при него, на близкия съсед с когото се обичали, като братя. Дори я надписал с посвещение. Първият му и единствен автограф успешно стоял на първата страница на книгата шедьовър. За този екземпляр знаели единствено писателят и получилият подаръка съсед. Видял, как грубата власт сложила белезници на автора, притежателят на униката се уплашил. Завита и скрита на тавана, книгата престояла доста години, преди синът на съседа, да реши, че трябва да предаде хартия за вторични суровини. Старите вестници, завързани на пакети били закарани за рециклиране. Макар за хартията да взел жълти стотинки синът на съседа бил щастлив, че е почистил тавана не за друго, а защото го било страх от самозапалване. Ако изгоряла къщата му нямало къде да живее.Добре пакетирана и скрита книгата,  била готова да се присъедини към купа вестници, които безропотно чакали машината да ги унищожи. Едно сърце, една душа вложена в написването и щяла да загине, без да стане достояние на хората. Но съдбата, отново се намесила. Хвърляйки скъсаните вестници на поточна линия, един от работниците забелязал един странно увит пакет. Любопитните пръсти разтворили опаковката и очите погледнали. Работникът видял книгата в цялото и великолепие. Блестели сякаш златните букви на заглавието и привличали неустоим погледа.  „Такава красота унищожава ли се!? Не!” –решил работникът и прибрал книгата в която се криела душата на човека, който явно знаел че написвайки я е подписал смъртната си присъда. Когато „спасителят” прочел изцяло написаното бил очарован. И неговата душа също засияла, като златните букви от заглавието на книгата. Разбрал едно, че този единствен оказал се уникат трябва да бъде съхранен. Предал я на близкия музей, където книгата заела достойно място. От нея били препечатани  хиляди нови нейни посестрими. Била разпространена след превеждане из целия свят в който все пак съществувала демокрацията. Така словото и най-после, след хиляди перипетии, успяло да стигне до сърцата на хората. Звучи, като приказка! Или може би не е…!? Но днес книгата също е унищожавана. Късана за подпалка на печките; за увиване дори на храна или друго нещо. Неразбиращи  силата на словото я предават за вторични суровини, от където обикновено прибират жълти стотинки. А книгата е безценна! Тя е нужна! Трябва да се пази, като малко дете! Защото има хора, които знаят, че дори и в най- невзрачната слаба книга съществува поне една интересна мисъл. Дори и единствена, тя все пак прави книгата мъничък и неповторим шедьовър.  За да останат, чисти душите ни, нужно е да четем. Много да четем за да знаем и се научим, как да живеем в свят който днес изобилства от жестокости. Жестокости, повечето от които са безсмислени. Вярно парите са сила. Но много по голяма крупна сила е знанието! Книгата! Преди с лека ръка да унищожим поредния писан шедьовър от някой автор да помислим! Не е ли по-добре книгата да бъде съхранена и запазена в библиотеката, където тя ще стане достояние на всички които се интересуват от словото. Жълтите стотинки, които може да вземем за предаването и за рециклиране,просто не си заслужават. Вярно трудно се живее! Но нали именно тя книгата е тази която ще ни научи на това. Да живеем в по-добър и справедлив свят.

 А писателят дал безрезервно частица от себе си, създал необикновен живот с книгата си, остава в сърцата на тези, които са се докоснали до душата и и са усетили нейната животворна сила! Силата да бъдем не прости хора а истински умни и добри човеци!

Колкото по-чиста е душата на една книга, толкова тя е по-неудобна! Бодяща очите особено на „неразбраните”, които искат да управляват света с цел подчинение и забогатяване!

В.Софин