Чаровната златна есен!

Доскоро съвсем чисти, тротоарите, пътищата и дворовете бяха засипани от многобройни, разноцветно украсени капещи листа, сигурен признак, че  чаровната есен най-после е дошла. Вятърът като добър, услужлив слуга, послушно издул бузи,  се мъчи да помогне на дърветата, лишавайки ги от  непослушните им  деца, които вкопчени здраво в клоните, все още упорити не желаят да се отронят  и се предадат долу на гостоприемно чакащата ги земя.  Поомекнали от студената сутрешна слана, листата се обагрят в златисто червено, създавайки невероятна картина, която гали човешките очи, и им показва натурално красотата на всемогъщата природа. Играейки на гоненица вятърът помощник пъха есенната шума навсякъде. Градини, пътища, тротоари и площади, всички са отрупани от падащите, танцуващи последен валс листа, които понякога с любопитство успяват да се скрият под  паркираните автомобили на гражданите. Многоцветна есенна палитра се е ширнала навсякъде из цялата страна, достойна за четката на талантлив майстор художник. На места листата още зелени успешно се държат. На друго, пожълтели, болни скачат унили по-тротоарите спъвайки непредпазливият зазяпан в есенната красота пешеходец. На пейки в центъра на града, поседнали пенсионери сгряват, задрямалата кръв във вените си. А това се дължи на благоприятното слънце, което хвърля с любов златни лъчи и радва всички с хубавото време. Дори децата, които неуморно играят на гоненица, неподозирайки, че студената зима е съвсем близо. На фона на есенната идилия, изпъкват многобройни забързани граждани, които обременени от постоянните препятствия в живота, не виждат и не усещат цялото това великолепие, което чаровна есента създава. Други разхождат домашните си любимци, които се опитват вързани безуспешно да изпреварят не бързащите за никъде стопани. На фона на цялата тази картина, изпъква неуморният фонтан, който бълвайки постоянно вода с невероятни подскоци, създава фантастична илюзия, достойна за добър майстор фантаст. Скрита между няколко дървета пейка, гостоприемно отстъпила място на двама влюбени, изскърца завистливо виждайки споделената им целувка.  Гладни гълъби вперили очи в бързащите хора, поглъщат неуморно разхвърляни трохи от милостиви пенсионери, които въпреки немотията намират в себе си чувства за да направят някого щастлив. По-този начин макар и за малко те успяват да облекчат самотата, която им тежи понякога, прекалено много. Хора грижещи се за чистотата на града безуспешно се борят с многобройно разпилените листа. Тъкмо успеят една част да съберат, когато усмихнат, приветлив вятър заиграе по-короните на дърветата и отново отрупа всичко с есенна шума. Всеки един сезон с изграден собствен стил е красив и неповторим. За да го видим и почувстваме е нужно много малко. Желание да се докоснем до тази създадена с любов магия, която щедро природата раздава на всички земни същества!

В.Софин