Безмълвно времето изстисква, пясък
между пръстите, които стиснати до болка здраво се опитваха всячески да го
задържат. Поне една, единствена нищожна частица! Уви невъзможно! Сезоните във
взаимна бягаща щафета се опитват да надвият времето. Но то е винаги постоянен
победител. Безмилостно изтекоха секунди, минути, часове...Дни месеци, години...
Косите не устояха, побеляха... Бръчки
неудобни, лице наляха... Крака изморени,
старостта видяха... Времето с истеричен кикот, предизвести края, но въпреки
това, даде шанс и ново начало на следващия малък кандидат, който жадно взе
първата си глътка въздух. Отрочето бе решило, неразумно да се появи, страхливо
циврейки на белия свят.Въпреки всичко това, то знаеше неизвестно от къде, че си
заслужава да се живее. Очите разтворени ненаситно искат, молят, заповядват...
Желаят да видят и усетят всичко. Цъфтящата невероятна пролет! Ароматният,
неувяхнал въздух! Усмивките на хиляди цветя, доставящи ведро настроение за хора
и животни. Взело в нетърпеливите си ръце щафетата, забързаното топло лято, с
вещата помощ на слънцето, гали голите пети и ги моли да се охладят в близкия
вир на реката. Тя пък, тече лениво, между многобройните камънаци, в които се
крият пъргави малки рибки. Планинари, нарамили неудобни раници, катерят
неуморно върхове, които самотни, чакат някой да им дойде на гости и види
тяхната невероятна дивна красота. Безмълвно времето отново се изхитри и задвижи
безмилостното си колело. Отлетяха минути, часове, дни... Пристигна, невероятна
есента. Узрели, едри плодове дърпат немирно клоните на плодните дървета, които
повели борба с децата си, навеждат натежали корони към плодородната земя. На
полето сред сладкото ароматно грозде се чуват песни на бригадири, които бързат
да приберат невероятния урожай, който благосклонно годината им бе предоставила.
Неусетно застудя. Ушите внезапно уловиха шепота на листата, които отронени от
немирния вятър, плахо кацаха на гостоприемната майчица земя. Бясна надпревара, бърз
полет и златистия килим, разстлан вече е готов. Слънцето започна съвсем лениво,
скъпернически да хвърля дремещите си лъчи на вече готовата да посрещне
зимата, земя. И когато всичко побеля, снежинките загрижени образуваха топъл
кожух върху посевите от пшеница. Нетърпеливи скиори, плъзнаха неуморими в
планините. Пистите, гостоприемно посрещнаха всички, които бяха решили, че ските
им заслужават да усетят адреналина от вятъра, който пощипваше зачервените бузи
на стопаните им. Безгрижен весел детски
смях! Шейни бягащи по белия отъпкан сняг. А на Коледа, зелената ухаеща на смола
елха, украсена пръскаща своите, хиляди различни светлини, които радват не само
децата, но и възрастните. Всички докосват празника с приповдигнато настроение.
Щом удари точно полунощ и звънки чаши, разнесат по-света звука, че е настъпил
мигът, всеки един от нас да види, младото лице на новата година, времето отново
започва неспирният си танц. И ето... Годината която времето успешно завъртя
вече е история! На прага, чака готова, новата щафета, на която времето успешно дава старт! Секунди,
минути, часове, дни и месеци. Отброява без милост и годините. Това е животът!
Един неспирен, вихрен кръговрат в който всички са подчинени на времето, което
си играе със съдбите ни. Ние, които
дишаме, чувстваме и се радваме на живота!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар