Една вечер, като всяка друга, бях седнал пред компютъра.
Замаян от многобройната информация, която се опитваше да унищожи мозъка ми, забравих
да положа измореното си тяло на топло в кревата. Неусетно за мен самия, не
разбрах, кога времето избяга и стана полунощ. На другия ден, пак бях на работа.
Налагаше се да ставам доста рано. Бързо и доста безкомпромисно дръпнах
щепсела на моя тормозещ приятел
компютъра и припнах към леглото в което Сънчо вече бе успял с приспивна
песничка да затвори очите на брачната
ми половинка. Компания дори и правеха две
от домашните ни котки, чиито уши улавяха безпогрешно тихото хъркане на моята
спяща Дулсинея. Внимателно за да не я събудя, реших без да паля лампата да облека
пижамата си. Успях някак и бързо се
вмъкнах в очакващото ме с нетърпение легло. На моето място се беше промъкнал
наглеца котаракът Пуфалан. Полека го отместих, благодарен все пак, че е сгрял
постелята ми и изтегнах схванатите си крайници, блажено и с прозявка на уста.
Най-после успях да заспя. На сутринта, търпелив звън за шести път бодна моите
заспали уши и им внуши, че вече е време за ставане. Алармата от телефона на
съпругата ми, накара залепналите ми очи най-после да се отворят. Ококорен в тъмното, се питах: „Нима, вече съмна!?” Уви часовникът отсреща на
шкафа , гледаше в мен и хриптеше с дрезгав глас: „Ставай поспаланко! Ще
закъснееш за работа!” Станах, запалих лампата и установих, че снощи в тъмното
пижамата неизвестно как е успяла да се обърне наопаки. Смъкнах я с нервен жест
и тя зае правилното си естествено положение налице. Грабнах бързо чорапите и
без да различа, кой от тях е ляв, кой десен ги размених. Левият съвсем нахално,
превзе десният ми крак. За да не остане по-назад от него десният се мушна бързо
на топло при левия. Моя милост, без да забележи тази издънка на краката,
продължи да се облича. Надянах, нетърпеливо анцуг, който се оказа обърнат и
джобовете му избягаха отзад зад мен. Ругаейки, го смъкнах грубо и най-после
успях да облека изпотената от напрежение дреха правилно. Наред бе, дебелата
зимна фланела. Но дали, защото не бях се наспал добре и нея облякох обратно.
Яката хвана гушата ми и съвсем нахално здраво я притисна. Още малко и ще ме
задуши. На гърба ми се образува и появи мека гърбица. Ругаейки себе си и целият
внезапно опротивял свят, смъкнах фланелата. Най-после въздъхнах с облекчение,
когато тя успя да заеме правилното си място на моя гръб. Лъснати до блясък обувките
ме чакаха нетърпеливи с цел да превземат премръзналите ми от утрешния хлад
крака. Тъкмо да ги мушна на топло,
когато прозвуча гласа на недоволната моя брачна половинка, която неизвестно как
беше забелязала дупка в един от чорапите ми.
-Побързай и смени чорапите си със здрави? –нареди ми бързо
тя.
Лесно е да се каже, но трудно да се осъществи. Прерових цял
куп чорапи безуспешно. Ако на един нямаше дупка на другия все пак имаше...
Мислех да ги комбинирам, но уви бяха различни по цвят. Затова без повече да се колебая,
обух пак старите чорапи с едната дупка, този път безгрешно. Левия послушно превзе правилния крак, а десният
нямаше какво друго да направи освен бързо да се вмъкне и той на топло на
точното си място. Полека се наведох и мушнах нетърпеливите си ходила в лъснатите
до блясък обувки. Стегнах с пъхтене здраво връзките им и тръгнах най-после
облекчен за работа. Едва отворих външната врата, когато кучето ми Бък скочи
върху мен радостно и хвърли поглед, гладно в празните ми ръце. Леко го отблъснах и бързо
се върнах в кухнята, откъдето взех хляб, като пропуск за навън. Хвърлих го на
кучето и когато то се захласна, успях най-после да изляза на улицата. Тъкмо
направих първите си крачки, когато връзките на обувките ми решили да ме тормозят
се развързаха. Ругаейки, се наведох и пак ги стегнах още по здраво. Малко преди
да стигна спирката, където ме чакаше мъркащ автобуса за работа, връзките
наговорили се по между си отново се развързаха.
Махнах изнервено с ръка и ги оставих на спокойствие, без да се правя
отново на слуга и да се навеждам за тяхна угода. Когато пристигнах на работа, побързах да
облека работните си дрехи. Тъкмо ги бях навлякъл, когато колегата, когото трябваше
да сменя, влезе в съблекалнята и лишен от скрупули ми съобщи, че трябва да се
преоблека с костюма за посрещане на важни гости. Мърморейки недоволно под нос,
смъкнах работната дреха и успешно скочих в бялата си риза. Най-горното и копче
се оказа непослушно. Отказваше да се закопчае. С триста зора успявам да го
накарам да застане мирно. После навлякох
изгладен панталона. Сложих стягащата неудобна вратовръзка, която е от черна
кожа. Обаче, както винаги все на мен се случва в бързината съм я сложил
обратно. Колегата ми, въпреки заспалият си вид, видя моята грешка и ми помогна
да обърна стягащата примка. Сакото най- после облечено, скри измъчените мои
рамене. Смених бързо непослушните обувки с развързващите връзки и вече бях
готов за работа. Прекалено дългият работен ден свърши. Преоблечен вечерта с
обикновените си дрехи, припнах доволен към къщи.Стигнах благополучно у дома си,
посрещнат на вратата от кучето Бък, което радостно се хвърли да ме поздрави с
добре дошъл. Успя с калните си лапи да остави отпечатък върху бялото ми яке.
Недоволен му се скарах. И бързо хлътнах вътре, където котките ми, шест на брой,
строени зад вратата ме очакваха с мяукащо нетърпение. Сложих им бързо храна, за
да бъда оставен на мира. После най-после успях да смъкна изморените от ходене
обувки. Надянах чехли и влязох гладен в кухнята, където съпругата вече
приготвяше вечерята. Утолих вълчия си глад и бързо намерих гостоприемното
легло, което ме чакаше изморено повече от мен. Легнах, преди да заспя, котките
скочиха върху завивката ми, с цел да ликвидират отрицателните емоции натрупани
от напрежението през деня. Заспах с мисълта, че на сутринта отново всичко, до
болка познато, пак ще се повтори. Дрехите, обувките и целият свят около мен,
всичко ще се опита да тормози моя милост. Все пак, животът понякога е
непредвидим, но въпреки всичко е прекрасен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар