Натурален мазохист

Интересен индивид е човекът. Бих  казал роден натурален мазохист. Обича сам да се измъчва. Вечер настройва джиесема си, за да може сутрин да се събуди в точно определено време. И когато алармата бръкне грубо в ушите му и накара послушно краката да станат за работа се чуди дали случайно ток не го е ударил. А колко хубаво би било нищо и никой да не смущава сънят му!  Но уви! Трябва да се ходи задължително на работа, на училище, на пазар и ред други неща които излизат постоянно за да напомнят на човека, че се е родил мазохист. В службата всеки върши всичко, само не и това което е приятно за него. Значи самоизмъчвайки се по-този начин доброволно и с желание мазохизмът ни удря постоянно и навсякъде.Изключение прави кафето и цигарата, които ни успокояват и са неизменен спътник на болшинство от нас.  На пътя с личния си автомобил човек с радост страда сутрин и вечер от безкрайното задръстване на движението. Пешеходецът щастливо се самоизмъчва  чакайки премръзнал на спирката превозно средство за да се придвижи в обърканото общество от хора, които щъкат като мравки пълзейки на всички страни. У дома, като се прибере, мъчи с желание гърлото с алкохолни напитки с цел да успокои дневното си разстройство от стреса. Ако се замисли човек, ще види, че родителите, са тези същества, които първи научават,децата си на мазохизъм. Лъжат децата, със залъгалки, дрънкалки, биберони и разни други неподходящи играчки, които по скоро плашат отколкото да създават успокоение. Така погледнато всички научаваме от люлката какво е мазохизъм. Но това е и за наше добро. За да може в утрешния си ден да се борим смело и да се справяме със спънките изникнали в живота на всеки от нас. Спортистите измъчват с радост постоянно краката си. Насилват ги да бягат многобройни километри. И всичко е с една едничка цел, вратът им да усети нежното милване на медала, който с цената на многобройни постоянни усилия са спечелили. Вечер вместо всеки да се отдаде на заслужена почивка се тормози щастливо с телевизионната програма с хилядите нейни реклами. Истински натурален мазохизъм. Да търпиш нещо, което не ти е приятно? Очите измъчвани от компютъра ни проронват от време на време сълзи, протестират по-своему. Но човек, знае се не им обръща внимание. Тормозено всекидневно тялото ни неизменно заболява. Чудим се от къде, по-дяволите всичко ни боли. Опитваме се с алкохол да го накараме да забрави болката. За момент успяваме. Но после след изтрезняването ни, то започва отново да трепери неудържимо и да се оплаква от грубото отношение. Но нали сме мазохисти! Какво ще стане ако човек се опита да се откаже от мазохизма? Дали ще успее! Едва ли! Един особен човешки екземпляр направил опит да се отърве от нещата които го измъчвали. Изхвърлил джиесема си, който го будел сутрин. Закъснял за работа и бил уволнен. Решил да стане клошар, но и там ударил на камък. Ранобудните събирачи вземали всичко по ценно и за него оставали само някакви вмирисани обелки. Така все пак станало ясно, че това е един омагьосан кръг от който няма измъкване. Всеки един от нас иска или не е мазохист. Системата без милост ни прави такива. Затова бих казал, че човекът в действителност е роден натурален мазохист. Защото ако не беше нямаше как да оцелее в обществото!

В.СОФИН