Някой махайки с ръка ще каже:
-Какво пък толкоз! Лесна работа!
Да, но не изглежда лесна, ако точно вие сте потърпевш.
Ненадейно откъде изпълзява доволен страхът, който нахално се настанява в ума
ви, и започва да пълзи горд по-изпънатите от напрежение нерви. Примирил сте се
неизбежно, с мисълта, че ще сядате на зъболекарският стол. Отивате тътрейки
крака подтикван от ужасна болка, която цяла нощ не ви е позволила да дадете
заслужена почивка на тялото, което през деня е участвало активно в работния
процес. Посрещнат с топла предразполагаща усмивка от стоматолога, вие страхливо
се настанявате в удобните лапи на специален стол, който вие, определяте като
инквизиторски. Заклещен на него, с мисълта, че така или иначе някога неизбежно
ще се мре, вие страхливият пациент бивате принудени да отворите широко уста и
покажете наяве болния зъб, който непослушен цяла нощ е дълбал с болка мозъкът
ви. Треперейки вътрешно, хвърляте безпомощно поглед в съвременните уреди на
„инквизицията”. Сърцето ви, аха като птичка , ако може, ще литне и избяга
надалече. Затворено сякаш в клетка, то пърха страхливо туптейки и се надява,
все пак , че ще остане цяло. Капан! Няма измъкване! Виждайки, как неизменно
пълзи страхът във вас зъболекарят
усмихнат се опитва да ви успокои и предразположи, като ви казва, че нищо няма
да усетите. Болка няма да има! Да но от тези думи, на вас като пациент ви
призлява още повече. Знаете, че
зъболекаря със сигурност, не ще усети болка, докато за вас, това е сигурно.
Затова стискайки здраво дръжките на стола, търсите някаква опора, и започвате
неизменно да се потите. Страхът е обзел
всичките ваши пори, дори ръцете ви са залепнали. Виждайки, как зъболекарят
приготвя нужните инструменти, особено клещите, вие неизбежно се ококорвате
изплашен и забравяте да отворите уста. Болният ви зъб, вече не е болен, защото
спира да ви боли. Но с вещата покана на стоматолога най- после отваряте в жертвоготовност уста и
преди да усетите, ненадейно от някъде се
появява безпощадна спринцовка, която безмилостно боцва венеца ви с упойка и успокоява
появилото се напрежение. Изплашеният
зъб, вече почти се е предал готов за почти „нежното” дръпване на работните
клещи, които са виждали безброй страхливи пациенти като вас, които се потят
безпомощно на „инквизиторския” стол. И докато, успее да премине някоя
защитна мисъл в мозъка ви, като думата – „Ох!”, зъбът, вашият скъп зъб,
изхвръква набрал кураж освободен отвън. Изплашена тръпнеща устата ви най-после
се успокоява, плюейки кръв в своя защита. Изслушвате указанията на зъболекаря,
който ви съветва след като премине упойката, да вземете Аналгин за успокоение.
Но, вие пациентът, кимайки с глава, в знак на съгласие, знаете друго
по-ефикасно лекарство, което неизменно ще приложите, щом успеете да закарате
треперещи, вашите крака у дома. Там на спокойствие, ще напълните чашата с ракия, с лично произведена упойка.Тя ще
успее да облекчи вашето положение, от изживеният на живо стрес. И докато
тази свежа мисъл минава в главата ви, вече поуспокоил се, отваряте кесията в
която сте кътал пари за ”черни дни”. Е днес според вас, е именно такъв ден,
защото цялата челюст ви боли. Плащате за това, че сте имал кураж да изтърпите
помощта на клещите и тичешком се изнасяте от кабинета. Правите го не за друго,
а защото вече ви се струва, че и друг зъб чука и предявява желание да напусне
гостоприемната ви уста. Все още под влиянието на преживяното, вие си обещавате,
че кракът ви няма никога повече да пристъпи в кабинета на зъболекаря.
Никога! Но понеже всеки един от нас
обича, да похапва сладко от време на време, отново биваме принудени от
появилата се човъркаща болка в зъбите, плахо да пристъпим вътре като пациенти в кабинета, където усмихнати
презрително клещите ни чакат. Неизменно
зарадвани от слабостта ни, те предявяват искането си, да извадят цялата ни
болна челюст. Безпомощни на стола се предаваме в способните ръце на
зъболекаря, за който няма почивка от такива като нас изпотили,се неизвестно, откъде
появили се страхливи пациенти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар